От гледна точка на религията химните наистина са достатъчно важен аргумент.

Колкото до обръщенията като "господин", в древността те не са се употребявали под път и над път, а само за важни личности. "Господин" е означавало "господар". Та дори и "Господ". Това се отнася за всички родствени обръщения на страшно много езици. Селяните не са си казвали един на друг "кирие", "домине" или "сеньор". Това са били обръщения, запазени за високопоставени лица, а употребявани в редица случаи и за Бога. Демократизацията на тези обръщения е едва от около двеста години, а на български - и от по-скоро.
Обърни внимание, че в Библията обръщението "господине" се употребява изключително за Божии ангели. Думата на арамейски вероятно е същата като за "Господи". В гръцките преводи на Библията и "господата" ангели, и Господ са наричани само "кирие", което не е употребявано дори и за израилските и юдейски царе. Те най-често са наричани просто: "царю".
А юдеите явно са смятали, че виждайки ангел, виждат един вид част от Бога, защото има реплика на библейски персонаж, видял ангел: "Видях Бога". Както и борещият се с ангел библейски герой получава прозвището "Борещ се с Бога". Сиреч обръщенията към ангел наистина са същите като към Бога.
Не подценявай библейската употреба на "господине", "господарю" и "Господи". Тя води към самия Бог. Не е някакво банално обръщение като нашата употреба на "господине" днес.

Коля и беся

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите