Re: Японците и Най-важните неща при радиоактивен облак / Религия и мистика / Християнство

ПАВЛИНА ТРИФОНОВА
Люля се 2 минути

Земетресението удари в Токио вчера около 14 часа следобед. С колеги тръгнахме от офиса на японските ми партньори, с които работя от години. Намира се точно срещу императорския дворец. Пред него има голям парк, в който за първи път от престоя си тук реших да се разходя. Времето беше прекрасно. Когато стигнах в края на парка, земята потрепери. Трусът започна много бавно с леки потраквания. Подпрях се върху огромен камък, защото трусовете се засилваха. Докато не дойде момент, в който не можех да се задържам на краката си. Направих двайсетина крачки и с още двама полицаи от охраната на парка дружно се хванахме за две дървета, защото друсането беше страшно.

Около нас започнаха да падат някакви опрени наблизо колелета, защото паркът е туристическа забележителност, табели и знаци започнаха да треперят също. Някаква историческа врата поскърцваше зловещо от земните тласъци. Най-страшно ми стана, когато наблюдавах небостъргача, строящ се наблизо. Върху него се клатеха, извиваха и усукваха три големи крана. Цяло чудо е, че нито един не падна. Стори ми се цяла вечност, а се оказа, че е било две минути.

Японците наоколо до един бяха насядали по земята. Всички бяха много уплашени и вцепенени. Нямаше никави комуникации, мобилните телефони замлъкнаха.

Тръгнахме към градинка близо до хотела ни. Тогава снимах огромната пукнатина (виж Галерията), която се беше отворила в асфалта под краката ми.

След 5 минути цяло Токио буквално изригна. На всеки ъгъл и кръстовище се появи полиция. Небето почерня от хеликоптери. Появиха се и хора от тяхната гражданска защита. Видяхме, че някъде надолу в посока Йокохама (пристанищен град, близо до японската столица) започна да се появява дим. После разбрахме, че се е запалила рафинерия.

След още четвърт час всички хора излязоха на улицата и започнаха да се групират. Пред всяка група имаше отговорник. Абсолютно всеки имаше малка раничка с най-необходими неща и каска. Мнозина бяха в паника и плачеха.

Когато стигнахме до хотела, седнахме отпред. Чакахме 6 часа, докато ни пуснат. През това време разговаряхме с много японци. Всички ходеха с телефони, от които директно мвожеше да се гледа телевизия. Оттам разбрахме, че това земетресение е най-тежкото от 100 г. насам.

В Токио паднахь върхът на телевизионната кула в центъра и част от покрива на училище по време на някаква церемония. Там има ранени.

Трусовете продължават и в момента. Лекичко се поклащаме на всеки 10-20 минути, но не може да се сравни с люлеенето в парка.

Ако такъв трус, не дай боже, удари у нас, ще изчезнем.