Точно за това номерът не минава.
Исус искаше да умре за "мен", лично не съм го молила за подобна услуга.
Ако петесятниците са искали...то вината си е изцяло тяхна и не виждам защо трябва да се приписва на римляните или юдеите нещо, за което "спасените" лелеят.

Не разбирам и драматизма на християнството и благовеенето на хора, горди от това, че някой е висял три дни на кръст, за да изкупи
техните грехове. Не би било кой знае колко трудно да ги изкупят сами стига да бяха спазвали десет елементарни заповеди. Ако някой е горд за това, че е изкупен, чрез кръвта на друг за собствените си безобразия, то аз не виждам за какво изобщо може да се говори по тази тема. Мен лично би ме било срам и ако това е цената на спсението ми - мерси - хиляди пъти предпочитам да горя в ада. Освен това не съм кретен и мога да се спася сама ако толкова много държа на спасението си.

Всъщност саможертвата не е непозната практика в древността. Или поне не е непозната в източните религии, където от дълбока древеност се вярва, че медитирането /диалогизмът/ до крайно изтощаване осовбождава енергия, която е спосбна да промени съдбата. Подбна техника се изразява в смоубиййствените саможертви на будитски монаси, които за да спасят от "гнева" дадена област се оттеглят в една крайно тежка форма на нещо като йогизъм където ползват позата на "самозадушаване" при медитиране.

Обръщам внимание не на наична, а на целта. Става дума за изкупление и саможертва в името на другите. Цена - собствения живот.

Ако се разровя, може и да открия и други случаи на саможертва не толкова афиширани в този и по ранни периоди на територията, в която е живял Исус. Едно е сигурно - били са необичайни за региона на средиземноморието и за това подобна демонстрация е направила огромно впечатление.

След като не знаем нищо за голяма част от живота на Исус не можем да отречем изцяло възможността за запознаването му, било то и чрез пътуващи търговци идеята за спасителна сможертва, свързвайки я с Месиянските пророчества. Да не забравяме, че точно при такива търговски пътувания Мохамед се запознава с юдаизма и християнството получавайки "собствените" си прозрения...

Но за себеси мога да кажа едно. Започнах с ентусиазъм пътя си в християнството и с голямо лековерие. Колкото повече минаваше времето и се нарупа информация, толкова повече разглеждам ситуацията на разпятието по раличн от общоприетия път.

Всеки има право да вярва в каквото си иска и за това не осъждам другите, за вярта им в "свръхчудото", което за мен си има соите чисто исторически обяснения. Мога да дискутирам по вскякави теми тук, но не позволявам някой да ме вини и осъжда за това, че аз чисто и просто не вярвам в божествеността на Исус. За сметка на това не отричам възможността в тези практики на сможертва действително да има някакъв енергиен потенциал с неподзирано влияние на събитията. В този смисъл е "спасител" ако се докаже, че наистина има нещо в тези древни учения.

А това, че не вярвам в божествеността на Исус не ми пречи по никакъв начин изключително да го уважавам като личност и да оценявам сможертвата му като личностен подвиг (и това ако историята му избощо е вярна).