Съвсем не съм се разсърдил, защото не считам себе си за най-. Тук съм не от тщестлавие, а ДА СЕ УЧА!
Сигурно си прав за много неща, НО ако ЗНАЕШ не критикувай, не обиждай, не подкастряй от крилцата на хора тръгнали да търсят истината, защото може да ги обезкуражиш. Ако някой е сгрешил и ако ти знаеш, че си прав просто съвсем кротко и простичко обясни. Това ще даде много повече плодове, отколкото да остане някой човек огорчен от репликите ти, да се почувства нищожен, да почувства, че е стигнал до никъде в старанието си и търсенето си. Аз не съм се обидил, защото за мен е по-важно какво мисли Бог за мен, защото Той вижда какво имам в сърцето си и ще ме съди справедливо. И както ми е обещал щом търся ще намеря, рано или късно. И аз вярвам, че с всеки ден под Неговото водителство ще ставам по-добър и по-осветлен за истината.
Чудя се защо тук, в този клуб не се хвърли енергията ни към пълноценно коментиране на темите, а вниманието се насочва към писалите участници.
Няма значение кои сме, какви сме, важното е че сме тук Сигурно много грешим, но сме тук. И това, че сме тук не е без значение. Разбира се изключвам участниците, дошли с насмешките си, дошли за забавление и иронизиране на християните. Но и за тях това не е случайно, Бог има Своите промисли.
Казваш за разбойника:
"какви плодове на д/Д/ха" е имал Разбойника на кръста разпънат от дясната страна на Исус Христос" ?
Мислих върху това, да прав си, до този момент е бил разбойник, НО в тази решаваща минута е прогледнал:
" 39. И един от увисналите злодеи Го хулеше, като казваше: Нали Ти си Христос? Избави Себе Си и нас!
40. А другият в отговор го смъмра: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си със същата присъда?
41. А ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.
42. И каза: Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.
43. А Исус му отговори: Истина ти казвам днес ще бъдеш с Мене в рая."
Разбойникът с това показа ВЯРА, че именно Христос е Месия и че Неговото Царство ще се възцари. И поиска милост за себе си, когато това стане.
Покаял се е, повярвал е че ще бъде с Бога в рая, изпълнил се е с мир, радост, надежда и вяра.
Най-важното за нас е този пример да ни покаже как едно ПОКАЯНИЕ изтрива цялата ни мръсотия до този момент. Децата също нямат развити добродетели, но заради невинността им Бог ги приема безрезервно. А само си помисли, ако един човек няма плътските прояви, не остават ли божествените втъкани в него на духа? Защото ако човек няма плътските, ако няма и духовните как би изглеждал? Не са ли животните такива?
А нас Бог ни създаде по свой образ, ние не сме животни. Дори и само искрица от божественото да е останала в нас ще се различаваме от животните.
Исус Христос видя тази искрица в разбойника и за Святия Дух се отвори сърцето му за разпалването й.
аз мнениета ви не оспорвам,а вашите "убеждения".
Убеждението е нещо вече крайно и завършено. А когато човек се учи той остава отворен да възприема още и още за да се осъвършенства. Затова давай щедро добрите неща, които имаш, нали трябва да се обича ближния.
|