whoami, в православие БГ!

"Св. ап. Па­вел не раз­г­ра­ни­ча­ва блуд­ни­те гре­хо­ве на “ес­тес­т­ве­ни” и “про­ти­во­ес­тес­т­ве­ни”. В пър­во­то си пос­ла­ние до корин­тя­ните све­ти­ят апос­тол каз­ва за блуд­ни­ци­те съ­що­то, как­во­то го­во­ри и за мъже­лож­ци­те: “Или не зна­е­те, че неп­ра­вед­ни­ци ня­ма да нас­ле­дят цар­с­т­во­то Бо­жие? Не се лъ­же­те: ни­то блуд­ни­ци, ни идо­лос­лу­жи­те­ли, ни пре­лю­бо­дей­ци, ни­то ма­ла­кий­ци, ни мъ­же­лож­ни­ци, ни­то крад­ци, ни ко­рис­то­люб­ци, ни пи­яници, ни­то ху­ли­те­ли, ни гра­би­те­ли ня­ма да нас­ле­дят цар­с­т­во­то Бо­жие” (1 Кор. 6:9-­10).

Пра­ви­ла­та на све­ти­те от­ци съ­що при­рав­ня­ват еди­ния грях с дру­гия. В прави­ла 6, 7 и 62 на св. Ва­си­лий Ве­ли­ки се каз­ва след­но­то: “Блуд­с­т­во­то на ли­ца, пос­ве­те­ни на Бо­га, да се не при­е­ма за брак, а по все­ки на­чин да се уни­що­жи връз­ка­та им, по­не­же то­ва е по­лез­но и за ут­вър­ж­де­ние на Цър­к­ва­та, и на ере­ти­ци­те не ще се да­де слу­чай да ни уко­ря­ват, че прив­ли­ча­ме към се­бе си чрез до­пу­ща­не­то на гре­ха... Мъ­же­лож­ци, ско­то­лож­ци, убий­ци, от­ро­ви­те­ли, пре­лю­бо­дей­ци и идо­ло­пок­лон­ци са дос­той­ни за ед­нак­ва осъ­да. За то­ва следвай и от­нос­но тях пра­ви­ло­то, ко­е­то имаш за дру­ги­те... На мъ­же­лож­ник вре­ме­то на по­ка­я­ние да се оп­ре­де­ли спо­ред вре­ме­то, пред­ви­де­но за пад­нал в пре­лю­бо­де­я­ние.”

Ед­нак­во по сми­съл е и чет­вър­то­то пра­ви­ло на св. Гри­го­рий Ни­сийс­ки, в ко­е­то се каз­ва: “Гре­хо­ве­те, ко­и­то про­из­хож­дат от по­хот­ли­вост и от сла­дос­т­рас­тие, се раз­де­лят на пре­лю­бо­де­я­ние и блуд­с­т­во... блуд­с­т­во се на­ри­ча за­до­во­ля­ва­не на те­лес­на нас­ла­да, из­вър­ше­но с ня­ко­го без обида за дру­ги­го, а пре­лю­бо­де­я­ние ­ на­па­да­не и оби­да на чужд съ­юз. Към това от­на­сят ско­то­лож­с­т­во­то и мъ­же­лож­с­т­во­то, за­що­то и то е прелюбо­де­я­ние про­тив при­ро­да­та, по­не­же се ос­кър­бя­ва чужд род, а при то­ва въп­ре­ки ес­тес­т­во­то. При та­ко­ва раз­п­ре­де­ле­ние на ви­до­ве­те, об­що­то леку­ва­не и на тоя грях се със­тои в то­ва, да се нап­ра­ви чо­век чрез по­ка­я­ние чист от страс­т­ния бяс към та­ко­ва плъ­то­у­год­ни­чес­т­во. А за­що­то у осквер­ни­ли­те се чрез блу­до­де­я­ние тоя грях не е съп­ро­во­ден с оби­да, за то­ва двой­но вре­ме за по­ка­я­ние е оп­ре­де­ле­но за оне­зи, ко­и­то са се осквер­ни­ли чрез пре­лю­бо­де­я­ние, или с дру­ги срам­ни де­я­ния, ка­то смес­ва­не с до­би­тък, или бес­ну­ва­не с мъж­ки пол, по­не­же в та­къв слу­чай, как­то ка­зах, гре­хът ста­ва дво­ен: еди­ни­ят се със­тои в не­поз­во­ле­но слас­то­лю­бие, а дру­ги­ят ­ в обиж­да­не на дру­ги­го...”.

Сек­су­ал­ни от­но­ше­ния тряб­ва да съ­щес­т­ву­ват са­мо в бра­ка, кой­то според ду­ми­те на гръц­кия бо­гос­лов Хр. Яна­рас е тайн­с­т­во, ко­е­то “се пред­ла­га от Цър­к­ва­та са­мо на оне­зи, ко­и­то ис­кат да из­пи­тат пре­об­ра­же­ни­е­то на ес­тес­т­ве­ни­те по­ло­ви от­но­ше­ния в кръст, в ас­ке­за на сво­бо­да­та и лю­бов­но­то са­мо­от­ре­че­ние, в учас­тие на пър­вич­на­та сво­бо­да на ис­тин­с­кия жи­вот”.

В зак­лю­че­ние мо­же би най-точ­но от­но­ше­ни­е­то на пра­вос­лав­но­то хрис­ти­янство към хо­мо­сек­су­а­лиз­ма мо­же да бъ­де из­ра­зе­но та­ка: Ка­то чле­но­ве на Църква­та Хрис­то­ва ние не мо­жем прос­то да осъж­да­ме хо­мо­сек­су­а­лис­та и за­ед­но с то­ва не­го­во­то (ней­но­то) по­ве­де­ние. След­ва да има­ме пред­вид раз­ли­ка­та между две­те, а имен­но ­ да ува­жа­ва­ме лич­ност­та на греш­ни­ка и съ­щев­ре­мен­но да изоб­ли­ча­ва­ме гре­ха: ду­хов­ни­я и фи­зи­чес­ки ув­реж­да­щи­я ха­рак­тер на хомосек­су­ал­ни­те от­но­ше­ния. Ако чо­век, за­бе­ляз­вай­ки у се­бе си та­ки­ва про­я­ви, се раз­г­ра­ни­чи от тях, оце­ни ги от­ри­ца­тел­но, про­ти­во­пос­та­ви им се и не до­пус­ка да стиг­не до съ­от­вет­ни де­я­ния, то то­ва от хрис­ти­ян­с­ка глед­на точ­ка е по-ско­ро аске­за. За­що­то по­ми­съ­лът, ма­кар и не докрай из­ко­ре­нен, е по­бе­ден. А въ­об­ще кой гре­хо­вен по­ми­съл мо­же да се пре­мах­не из­ця­ло, още по­ве­че ка­то има­ме пред­вид, че са­ма­та сек­су­ал­ност на чо­ве­ка таи в се­бе си въз­мож­ност­та за падение.

Тряб­ва да пом­ним, че доб­ри са са­мо оне­зи удо­вол­с­т­вия, ко­и­то, по думите на св. Йо­ан Да­мас­кин, не ни опе­ча­ля­ват, не ни вре­дят с ни­що, не надхвър­лят до­пус­ти­ми­те мер­ки и не ни за­роб­ват."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите