Струва ми се, че зад молитвата се крие суета и гордост. А също и недоверие. Защо например си мислим, че Бог обича другите по-малко отколкото ние ги обичаме, и чака ние да го помолим за тях. В същото време се поставяме в позиция на привилигировани.
И си напълно прав, че никога не познаваме личността достатъчно, че да знаем какво я води и защо е в положение, от което се опитва да излезе с молитва. Затова или манипулираме, или се оставяме да бъдем манипулирани.