Едно от тълкуванията се извежда от целия текст както следва:

1. Нощес на леглото си търсих оногова, когото обича душата ми, търсих го и го не намерих.
2. Но аз ще стана, ще тръгна по града, по улици и стъгди, и ще търся тогова, когото душата ми люби; търсих го и го не намерих.
3. Срещнаха ме стражари, които обикалят града; не видяхте ли - попитах ги оногова, когото обича душата ми?
4. Но, щом ги отминах, намерих оногова, когото обича душата ми, хванах се за него и го не пуснах, докле го не заведох в къщата на майка си и в спалните на родителката си.

За да намериш любовта/респ. Бог трябва да излезеш (леглото=да станеш, да напуснеш "своята територия"), да я/Го търсиш на всякъде (по града, по улици и стъгди), но няма да го намериш ако се спреш пред първата трудност (стражари) и да да се поучаваш от пречките, но да не спираш пред тях (попитах ги) и когато ги преодолееш (щом ги отминах) ще намериш това което търсиш и то ще влезе в живота ти (заведох в къщата на майка си) и ще се слееш с сенго за вечността (в спалните на родителката си).

Храесвам тази интерпретация. Ползвала съм я и като водач за различни житейски ситуации на "търсене" не само на любовта.
Както се казва "Който търси - намира".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от *abi* на 12.10.07 21:51.