"За привързания или пристрастения към нещо по-нисше от Бога леглото е твърде тясно. Всичко, което Бог може да създаде, е твърде тясно. "

С това заключение някак не мога да се съглася.

Но, на въпроса - как и къде душата да търси Бога - ние християните имаме прост отговор ... А той е, че Бог търси нас и Бог ни намира, а не ние Него. Тъй като ние живеем в тъмнина и сме като слепци (поради греха си), Сам Бог ни се открива и ни казва накъде да вървим.
През целият ход на човешката история, Бог по различни начини ни говори и ни се открива. Или както синтезира апостол Павел (Евреи 1):

1. Бог Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците,
2. в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете,
3. Който, бидейки сияние на Неговата слава, и отпечатък на Неговото същество, и държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши [чрез Себе Си] очищение на греховете, седна отдясно на Величието на високо,
4. и стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-горно от тяхното.

Завършекът на откровението е в Христос, Божият Син, Въплътеният Бог - чрез Когото и в Когото имаме всичко - и очистване от греховете, и изкупление, и живот ...