част от въведението показва обективноста на Кларк. Това е текст който К.Манолов от издателство Мак разпростаряваше в самото начало.





До идването на протестантските мисии през деветнадесети век е направен само един, при това неуспешен опит, да се запознаят българите с протестантството. Това е свързано с южнославянската реформация и имената на Унгнад, Трубар и други, чиято литературна дейност е от огромно значение за словенци и хървати, но чиято работа почти не достига до българите. Интересно е все пак да се отбележи, че в своите преводи на Библията тези хора имат предвид и българите.

Що се отнася до протестантските мисии сред българите, то те са изцяло продукт на Америка и Англия, и трябва да се разглеждат паралелно с връзките между тези две държави и направеното в България. Всеки български ученик е запознат с имената на Уошбърн и Лонг, както и с тези на Скайлер, МакГахан и Гладстон. Важната роля, която тези мъже изиграват в огласяването на българските кланета, клони по-скоро към някои по-мрачни, отколкото забележителни приноси. Английският интерес към България, вярно предимно политически, е част от нейната традиционна близкоизточна политика да се осуети Русия и да се предпази и реформира същевременно Отоманската империя. От тук, като се има пред вид Сан Стефано и като за момент се остави Гладстон, българите по-скоро смятат Англия като пречка за националната си кауза.

Политическите и дипломатически съображения не могат да се разглеждат извън обсега на протестантската мисионерска работа. При все че Държавният департамент поддържа сравнително постоянно отворена политика, отделни американски официални представители в Турция оказват помощ на мисионерите.Това се отнася и за някои английски официални представители като консул Блънт и лорд Стратфорд. Като цяло протестантските мисии дължат твърде много на дипломатическите представители в Османската империя и в други части на света. От друга страна мисионерите оказват влияние върху курса на дипломацията в Турция чрез своето враждебно отношение към Русия, борбата им за религиозна търпимост и други аспекти.

Делът на Америка в Българското възраждане може да се определи като незначителен и филантропски, както признават и самите българи, но той практически е синонимен на протестантските мисии. Трудността се крие в това какво е влиянието на самите мисии. Английската литература е пълна с преувеличени твърдения относно мисионерската работа като цяло и по-специално в България, като в това отношение няма разлика между изявления на мисионери или техни поддръжници. Причините са съвсем очевидни. Такива твърдения са правени, за да се оправдаят средствата, които са употребени, и да се защити бъдещо сътрудничество. Съобщава ни се примерно, че “първите печатници в Отоманската империя са мисионерските печатници” и че “първите печатни книги са Библиите”. Като се има предвид България съвсем приемливо е да се напише че “българските земи и възраждането на българската националност...са резултат от работата на Роберт колеж” или че “Елиас Ригс с помощта на Лонг е човекът, който създаде модерния български език.”

Друг вид неверни твърдения идват от българската пропаганда в усилията й да привлече американската симпатия. Така твърдения от рода на “българската Библия е първата творба, написана на роден език на Балканите” или “седемдесет от първите сто книги на съвременен български език са издадени със съдействието на тези (американски) мисионери”, докато всъщност истината е, че става дума за половин дузина. По правило българските автори имат тенденция да игнорират или омаловажават приноса на английските или американски мисионери, идентифицирайки ги с протестантизма. Причините могат да бъдат търсени в твърде голямото значение, което се отдава на политическите събития, взели връх в националното възраждане, в религиозния дух или културния национализъм, възпитавани от движението за независимост, или в недостатъчното познаване на фактите.

Историята на протестантските мисии в България, и Българското национално възраждане през деветнадесети век имат много общо. Главна особеност на протестантството е Библията. Следователно четенето на Библията на роден език винаги е първостепенна цел на протестантските мисии. Това винаги включва превод, подпомагане стремежа към образованост, както и разпространение. В цялата тази своя дейност мисионерите свързват специализираната Библия, трактати и училищни дружества. Не е необходимо да се поставя ударение върху важността от библейски превод на говоримия език на който и да било народ. Не може да се каже, че преводът на Библията на български език през деветнадесети век може да се сравни със значението на първия български превод, направен хиляда години по-рано или пък с немския превод на Лутер. Но ако не може да се твърди, че този превод създава националния литературен език, поне най-малкото може да се каже, че протестантските мисионери участват в този процес. Пълният превод на Новия завет през 1840 година, както и преводът и прегледът на цялата Библия, издадена през 1871 година оказват влияние върху развитието и стандартизацията на книжовния език и помагат за еманципацията на българите от оковите на гръцката църква.

Преводът на Новия завет е от изключително значение. Както за протестантите, така и за православните християни този превод има далеч по-голямо значение от този на Стария завет, който винаги е първата част при превода на Библията. Първият успешен опит да се преведе Новия завет характеризира началния стадий на протестантския интерес към българите. До това време, през периода от 1762 до 1829 година, определян от Арнаудов като “предренесанс”, българите независимо се също се занимават с този проблем. Контактите, които се установяват между чужденци и местни дейци имат за цел да доведат тази съвместна задача до успех. Преводачът Неофит Рилски е свързващото звено. В много отношения той може да бъде смятан за най-добрия пример в първата и може би най-важна фаза на културното и интелектуално възраждане.

Историята на Новия завет се занимава с много от проблемите, които се изправят пред голямото движение за литературния език, училищата и публикациите. Много от чуждите влияния, такива като Русия, Сърбия, Румъния, Гърция и фанариотската църква също се преплитат. В крайна сметка Новият завет, който се появява благодарение усилията на Британското и чуждестранно библейско дружество във взаимодействие с Руското библейско дружество, довежда до началото на американската мисионерска работа сред българите, следваща стъпка в успешната фаза на Българското възраждане. Сътрудничеството на библейските дружества, американските мисионери и българи като Фотинов и Славейков, които наследяват Неофит, завършва в успешната публикация на цялата Библия, която справедливо може да бъде смятана за един от най-големите приноси на Англия и Америка в процеса на създаването на България.

Следващите глави не са свързани с башибозука и черешовото топче, а с Библията и нейните издания.

Here’s my heart, O take and seal it,
Seal it for Thy courts above.

Редактирано от muntzer2 на 23.03.07 20:10.