а днес култът към Консуматорството е изместил св. Валентин.

Защо свещеномъченик Валентин се счита за покровител на влюбените, а денят на прославата му се отбелязва като техен празник?

Основание за това откриваме в преданията, обвеяли името му през вековете. Според едни разкази той е бил лекар, чиито лекарства били сладки и приятни на вкус. Според други той като млад презвитер тайно венчавал младите влюбени и така си навлякъл гнева на император Клавдий II, който се нуждаел от всеотдайни воини за завоевателните си походи. Разказва се още, че св. Валентин имал изключително топло отношение към младите влюбени, помагал им да пишат любовните си писма, помирявал скараните, помагал на нещастно влюбените да намерят път към сърцето на своите възлюбени. С името на св. Валентин се свърза и разказ за сляпа девойка, дъщеря на тъмничаря, която прогледнала по чудесен начин благодарение на св. Валентин. На нея, отивайки на смърт, светецът оставил сърдечно послание с подпис “твой Валентин”.

Вероятно традицията денят на св. Валентин да се отбелязва като Празник на влюбените се дължи и на съвпадането на деня на прославата на светеца с древните езически празненства, свързани с началото на любовния период при птиците и с празненствата в езически Рим “луперкалии”, отменени от същия папа Геласий.

На 14 февруари бил и празникът на бог Пан и римската богиня на брака, любовта и жените Юнона. Наричали го още “птича сватба”. Девойките оставяли любовните си послания на специално място, а юношите започвали да ухажват момичето, чието писмо са изтеглили.

По време на луперкалиите в светилище при Палатинския хълм жреците принасяли в жертва коза и куче. От кожите им правели ремъци, с които двама разголени юноши се втурвали да шибат ритуално когото им попадне, за щастливо задомяване и плодовитост. Тези ремъци се наричали фебруа, откъдето е и името на месеца.

С утвърждаването на християнството много християнски празници постепенно изместили подобни езически празненства. Част от традициите се запазили в народното съзнание, но придобили християнски смисъл и звучене, а християнските светци били възприети от народа като покровители с една или друга роля, измествайки езическите божества.

Дали преданията за свети Валентин са верни, или са плод на усилията на хората да оправдаят ролята, която му отреждат като покровител на влюбените, вероятно никога няма да разберем със сигурност. Но така или иначе, като мъченик за вярата св. Валентин действително е умрял в името на Любовта: любов към Бога и любов към ближните, на които през целия си богоугоден живот е помагал като свещеник, лекар или просто като християнин с преизпълнено с любов сърце. И ако хората вярват, че св. Валентин покровителства влюбените и го призовават в молитва, светецът несъмнено ще се застъпи за тях пред Бога да укрепи и умъдри тяхната любов, за да пребъде.

Трагедията е, че в наше време се пропагандира КОНСУМАТОРСКАТА ЛЮБОВ, а не християнската, не и евангелската. Предоставената от водендух статия пропагандира именно любов без Бога, като поставя в центъра на тази любов Негово Величество Човека, отхвърляйки "намесата" на Бог, Който Сам Е Любов, и без Който всяка друга "любов" в една или друга степен е лицемерна, похотлива, прелюбодейна, развратна, перверзна, егоистична и въобще сбор от всякакви най-долни страсти, чийто източник са поднебесните духове на злобата. Иначе казано, не може злото да ражда добро, да ражда любов. БЕз Бога, без източника на всяко добро и любов, нашите добрини и любови са суетни.

. . .

Редактирано от Eжko_ на 14.02.07 14:11.