Интервю

ИНТЕРВЮ
Номинираният за десен кандидат-президент Иван Груйкин:

Първанов не олицетворява единството на нацията

Г-н Груйкин, защо се съгласихте да сте номинация за десен кандидат-президент?

Аз не съм сигурен точно в качеството, което имам, тъй като не съм част от технологията на този процес, за който вие говорите. Не съм част от политическата кухня и от самата партия ДСБ. Аз се съгласих на един разговор с оглед поставянето на моята кандидатура на общи разговори на представители на десницата, първоначално във формат ЕНП, без да имам каквито и да е притеснения от гледна точка на лично самочувствие и на трезва оценка за евентуалното възможност за справяне с ангажиментите, свързани с тази длъжност. Лично за мен разговорът за това какъв трябва да бъде държавният глава и респективно какъв не би трябвало да бъде, имайки предвид досегашния мандат на г-н Първанов, е едно естествено продължение на говорене и гражданска активност, каквито съм имал и до момента като гражданин, като адвокат и като представител на нестопанския сектор. Т.е. възприемам го като част от един граждански проект, лично за мен започнал като проект "Върховенство на закона", минал през констатиране на най-сериозните проблеми на нашето общество и на управлението в частност, в това число и проблеми на президентската институция през последните пет години. Това някакси ествествено намери и допирни точки с политически процеси и виждания на някои от политическите сили, които явно усетиха необходимостта от граждански импулс в тяхната работа, за да има една много активна промяна в България, от която мисля, че всички се нуждаем. Общо взето по този естествен начин са и моите действия като правозащитник, адвокат, човек, който полага някакви граждански усилия. Те се пренесоха и на плоскостта на политиката.

Какви са проблемите на президентската институция през последните пет години?

Мисля, че няма да е пресилено да кажа, при уважението ми към която и да е личност, още повече личността на Първанов, когото лично не познавам, но през последните пет години в България нямаше президентска институция такава, каквато конституцията повелява. Имам предвид най-важната характеристика по конституция на президента - да бъде олицетворение на единство на нацията. Г-н Първанов беше всичко друго и може би най-вече олицетворение на управлението, по настоящем на управляващата тройна коалиция, но в никакъв случай не се превърна в символ на единството на нацията. За мен са много показателни неговите действия, бездействия по-скоро, липсата на адекватна позиция по най-важния въпрос, стоящ пред българското общество, един проблем, който е в основата на очертаващите се проблеми на безпроблемното ни приобщаване към Европейския съюз - проблемът с върховенството на закона.

Спомняме си как през последните две години много често се налагаше да чуваме съвършено верни констатации, не много дипломатични бяха някои от тях, но за съжаление всички са верни, от представители на чужди държави, дипломатически представители, посланици. Това е нещо, което дори лично за мен прозвуча доста обидно, съзнавайки правота на всичко това. Имаме предвид изказването на бившия американски посланик Джеймс Пардю, на британския, на френския, на германския посланик по темата за правосъдието в България. През цялото това време г-н Първанов не намери за уместно да вземе каквото и да е становище. По съвсем прозаични, разбираеми за всички нас, причини това би било директно признание за неефективността на управлението и за неговото съучастие в това. Това е един конкретен пример.

За мен като юрист най-важният проблем на България са проблемите на правосъдието и вътрешния ред, по които г-н Първанов предпочете да бъде един ням зрител. Точно президентската институция по този и по всички важни за обществото проблеми би трябвало да е основния генератор на идеи, мотивиращи послания, мобилизаращи действия, имайки предвид сериозния морален ресурс, който е съсредоточен в тази институция. Разбира се някой би казал, че тя няма сериозни конституционни правомощия за директна намеса в управлението и влиянието в процесите в страната, но дори факта на прекия избор на държавния глава и сериозните правомощия, които има - например правото да направи обръщение към нацията, правомощието му за назначаване на директорите на национални служби по закона за МВР, правомощието му за назначаване на посланици - всички тези правомощия имат сериозен потенциал за въздействие, който г-н Първанов по никакъв начин не използва. Моето лично впечатление, като гражданин вече говоря, е, че основната му цел беше да не сбърка, да не направи грешен ход, който да осуети безпроблемното му преизбиране. Мисля, че България няма нужда от държавен глава с подобна мотивация.

Вие говорите за правосъдие и върховенство на закона. Това означава ли, че ако сте кандидат за президент, ще заложите именно на това в кампанията си?

Аз на този етап мисля, че нямам право, пък и по принцип не бих могъл да мисля с оглед на някаква кампания, предимно с тактически съображения. Това, което смятам за печелившо в кампанията на който и да е кандидат на десницата е една искреност по отношение на основните проблеми на България и едно искрено желание за една отговорна работа по разрешаването на тези проблеми в рамките на конституционните правомощия на президента, които считам за много сериозни с възможности за въздействие. Това няма как да не бъде в кампанията на един кандидат, който наистина е дефинирал основните проблеми на обществото и това, с което президентът би могъл да бъде най-полезен. Просто няма как това да липсва в кампанията на кандидата на десницата по моя преценка.

Кога точно ви потърсиха от ДСБ и дълго ли умувахте преди да се съгласите?

Не бих казал, че е имало някакви катаклизми във връзка с предложението. Хипотетичните разговори с мен са от няколко месеца. Мина се през вътрешните процедури за номиниране на кандидат. Всичко е в рамките на предварително ясно заявена технология. Бидейки граждански кандидат, като такъв предполагам, че съм бил предложен и на вниманието на останалите партии от формата ЕНП. Аз не съм част от самата технология е не съм в кухнята на тези разговори. Идеята е аз да бъда общо припознат от представителите на десните партии кандидат, а не нечия кандидатура. Мисля, че това е по-убедителният подход и най-съответстващият на гражданския профил на кандидат като мен, независимо дали съм аз или е друг.

Кои ваши качества са надделели, за да се спрат ДСБ точно на вас?

Не мога да кажа. Не би било коректно да говоря за себе си.

Вие членувал ли сте в някоя партия досега?

Не, никога. Имам връзка с ДСБ от последните парламентарни избори. Тогава бях поканен отново като граждански представител в една от техните листи - на трето място в София-окръг. Изборите приключиха и нашите отношения на този етап са такива. Не станах партиен член и след това и не съм мислил.

Не смятате ли, че можете да станете жертва на конфликтите вдясно?

Не виждам каква жертва бих могъл да стана. Аз имам своите ангажименти, своята мотивация за работа в професията и в обществен план. Има две възможности, които изпълват целия спектър - да продължи да се спряга моето име или да престане. Не виждам нищо по-драматично, което би могло да се случи от тези две напълно логични хипотези.

Вие сте гражданска кандидатура. Смятате ли, че с оглед оставащото кратко време можете да се наложите в обществото и да сте една успешна кандидатура?

Без да говоря конкретно за себе си, за една такава хипотетична гражданска кандидатура на относително неизвестен кандидат смятам, че относителната ми известност в днешната политическа ситуация в България при тези характеристики на политическата класа, които обществото припознава, т.е. недобрия имидж на политическата класа и на водещите й представители, мисля, че една относителна неизвестност дори е плюс пред минусите на известните представители на политическата класа. Теоритично би могло да се намери политик с добър имидж, но факта е, че досега десницата не се е спряла на подобен кандидат.

Смятам, че по-скоро относителната неизвестност е и един своеобразен плюс, имайки предвид сериозните очаквания в тази кампания на тези избори да преобладава протестният вот, който много по-лесно би се насочил към човек, който те не олицетворяват със статуквото, т.е. ново лице, отколкото познато, което заслужено или не инкасира в себе си негативите на отношението им към политиците като цяло. Не смятам това за минус само по себе си в настоящия политически контекст на България от една страна, и от друга - при възможностите на съвременните медии и размерите на българското медийно пространство считам за абсолютно достатъчно лансирането на относително непозната кандидатура до стартирането на същинската кампания и до самите избори. Разбира се всичко това минава през убедителни изяви на евентуалния кандидат. Едно добро представяне през оставащите няколко месеца според мен са известна гаранция за успех.

Според вас десните партии имат ли електорален ресурс да спечелят сами президентските избори?

Не бих искал да се впускам в дебрите на социологията. Всички знаем оценките, които се дават. Дори да приемем нещо, което смятам, че сме длъжни с голяма условност, техните данни, аз мисля, че би трябвало да е цел на партиите от десницата - мобилизирането на голям кръг избиратели, които не се самоопределят като десни или такива, които изобщо не са политически активни. Те трябва да бъдат мотивирани по някакъв начин да подкрепят кандидата на десницата. Не смятам изобщо за рационален дебата достатъчни ли са. Трябва да се търси колкото се може по-широка обществена подкрепа с представянето пред обществото на тези, които са обществено значими и не касаят само десницата, а цялото общество. Това ми се струва за удачният подход в случая, а не вторачването в процентите, които дават социолозите.

Вие ще търсите ли подкрепата на ГЕРБ, ако сте кандидат-президент?

Не бих могъл да навлизам в толкова конкретни хипотези, изхождайки от липсата на каквато и да е яснота за моето положение в момента. Не съм мислил по тези въпроси. Не съм и свикнал да мисля в такива категории оттук нататък. Това ще е по-скоро ангажимент на съответните щабове, на отговорните лица в автентичните политически субекти. На този етап не бих могъл да имам отговорност, а мисля и право да мисля в тази посока.

Интервю на Миглена Славова