За отношенията между България и Византия е твърде трудно да се говори от гледна точка, че и двете са християнски страни, а често воюват помежду си. Няма идеални отношения дори в семейство между мъж и жена, а какво да говорим между две страни, представени от много хора в различни взаимоотношения? Въпросът е труден за еднозначен отговор. Такива спорове се решават както между двама души. Никога не можеш да си сигурен дали постъпваш съвсем правилно.

За св.Борис-Михаил не съм съгласен категорично да се говори, че е наложил християнството с едва ли не масови убийства. Това просто не отговаря на истината. Вярно, че е имало бунт на болярите. Но има спор какви са били тези боляри. Проф.Божидар Димитров например твърди, че това са провинциални родове. Явно нямаме категорични данни.

Мисля, че не е правилно да се налага тук принципът за целта и средствата. Целта е била добра. Това е доказано с вековете след това ако щеш. Средствата... Това не са средствата за налагане на решението. Народът е бил покръстен и е учен да вярва християнски. Това е останало и се е потвърдило през вековете. Средствата за това са били първо усилията на княза да просвети себе си как е обективно правилно да се постъпва, след това да осигури поддръжката на християнската проповед сред народа, да осигури храмовото строителство, просветата на народа, да въздигне книжнината и да осигури разпространяването й колкото се може повече сред народа. Ето това са средствата. Сблъсъкът с бунтовниците, които искали да разрушат всичко това, е бил неизбежим от негова страна. Говорех, че понякога са нужни драстични мерки. Това не са средства, а именно мерки. Има разлика. И това, че той се оттегля в манастир говори именно в полза на чувството, че компромисите със съвестта, макар и необходими, са нещо лошо и не могат да се оправдаят единствено от целите. Както и за това, че не е имал властни амбиции.