ами най-доброто управление за мен е политията на Аристотел, за която споменах по-горе - онази с територия, която може да се обхване с поглед от един хълм, и с население, всички от които познаваш поне по физиономия.

още по-добър, но малко утопичен вариант би било: аз, ти, Пенчо и Генчо решаваме да живеем заедно, определяме си правила и се захващаме, като единственото ни ограничение от страна на държавата е да не нарушаваме основните човешки права (да не убиваме, заробваме и ограбваме други хора). всимко останало е въпрос на наш избор: например сами решаваме дали ще живеем като в атонски манастир или като в хипарска комуна, сами си разпределяме задълженията и т.н. ако не сме си избрали сполучливи правила, или ги коригираме по взаимно съгласие, или всеки си взима шапката и отива да живее в някоя съседна общност, която му е по вкуса.

нещо такова, макар и в не толкова свободен вариант, се наблюдава в конфедерални държави като Швейцария, както и на отделни други места в света: университетските кампуси на Харвард и Бъркли, Християния в Копенхаген и т.н.
конституцията на САЩ в оригиналния си вид също предполага нещо такова, само дето те не си я спазват, измислили са й сума ти добавки, сложили са като чадър над всички щати сума ти федерални институции и автономията на всеки щат е вече до голяма степен само на хартия.

изобщо, държавата трябва да бъде колкото се може по-малко и да служи само като пазач на основните човешки права и като институция, поддъжаща глобалната инфраструктура.

инициативата трябва да бъде в ръцете на гражданите, което не е чак толкова неизпълнимо и масата не би била чак толкова инертна, ако става въпрос за малък, обозрим колектив, в който всички се знаят, решаващ съвсем конкретни местни проблеми. тогава и най-незаинтересованият би имал мнение.

my soul swims gently in her pool