Добре, но има редица несъответствия. Как е възможно този, който е по-близо до автентичното християнство да се отделя от цялото? Нали това цяло е било по-рано същото това автентично християнство? Този, който хваща друг път, който се реформира, той се отделя от цялото. Независимо дали е 90% от него примерно. А случаят съвсем не е бил такъв, независимо как той изглежда днес.

Освен това в безпристрастната история се говори за схизма. Не за източна и не за западна, а за един вид развод между християнския изток и запад. Без да се коментира кой е виновен и кой е прав, а само се излагат някакви предпоставки, част от които са религиозни, политически и други. Светската история не решава кой е крив и кой прав, защото това не е нейна работа. Особено във въпросите на вярата. Тя визира хронологията на акта - папските пратеници отлъчват патриарха с акт, който полагат сред св.София в Константинопол (това е връх на наглостта, но в момента не е важно), а последваща е реакцията на патриарха, който отлъчва папата, и потвърждението от остяаналите трима патрарси. С други думи налице е размяна на анатеми, почнал е папата.

Ако приемем равнопоставеност от светска гледна точка на папата и патриарха, то нямаме сектанти, а две равностойни църкви (което е абсурд, но пак няма значение от светска гледна точка).

Сектант означава член на някаква партия, групировка. Но от християнска гледна точка това не може да се използва безразборно. Еретик например е, който се заблуждава в основно верово учение на Църквата. Еретиците обикновено вземат истинското учение и променят НЕЩО в него. Така то се изопачава. А сектантите не се основават на никакво религиозно учение, а хващат и изграждат някаква своя теория наново, от тавана.

Затова Православната Църква разглежда римокатолиците и протестантите като еретици, т.е. отклонили се от истинското учение. А йеховисти, мормони, слово за живот, емануил, сциентолози, дъновисти и други се считат за сектанти. Т.е. не отклонили се, а направо изнамерили ново учение, което само външно наподобява християнство. Дори адвентистите(съботяните) и мюсюлманите по тази логика могат да бъдат считани за християнски секти.

Няма никакво основание дори от римокатолическа гледна точка да бъдем наричани сектанти.

Относно терминологията трябва да се внимава, защото думите си имат определен смисъл. Ако държим да им влагаме нов - това е друг въпрос.

Дори терминът католицизъм не е правилен относно латиняните, понеже истинският католицизъм е православието. Но с времето той се е наложил като нарицателно. Така и го ползваме.

ПП: Всъщност исках да отговоря на по-долният постинг 0т 27.04, но има технически проблем.