Ето една старозаветна наредба: Левит 19:14 “Да не хулиш глухия, нито да туриш препънка пред слепия, но да се боиш от Бога си.”
Старият завет е отменен. Това означава ли, че тази наредба вече не е валидна и ние сме свободни да спъваме слепите и да се подиграваме с глухите? Същото важи и за десятъка. Връщането на една десета част от доходите на вярващия е нещо лично между него и Бога. Задържането на десятъка се нарича кражба. Малахия 3: 8 Ще краде ли човек Бога? Вие обаче, Ме крадете.
Обаче думате: В какво Те крадем?
В десетъците и в приносите.
9 Вие сте наистина проклети,
Защото вие, да! целият тоя народ, Ме крадете.
10 Донесете всичките десетъци във влагалището,
За да има храна в дома Ми,
И опитайте Ме сега за това,
Казва Господ на Силите,
Дали не ще ви разкрия небесните отвори
Да излея благословение върху вас,
Тъй щото да не стига място за него.

Значи кражбата от ближния, която е осъдена в Декалога, е нещо неморално, а кражбата от Бога, вече е допустима!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Такива абсурдни неща се опитват да проповядват хората, които твърдят, че даването на десятък е церемониална или гражданска наредба, а не морална подобно на заповедите от Декалога.

Да не забравяме, че ранната християнска църква е била съставена предимно от евреи. Когато към нея се присъединяват езичници, започват спорове до каква степен трябва да се спазват наредбите от Стария завет. Има спорове за празниците, за обрязването и за храните, но няма нито един случай да е записано, че даването на десятък е било обект на дискусия за първите християни. Това е било нещо толкова естествено, че ако някой е повдигнал въпроса за отменянето на десятъка, това би предизвикало сериозни спорове подобни на кавгите за обрязването. Такива спорове обаче няма. Защо да се учудваме, че днес ги има. След като либералната теология е натиснала вратите на църквите, не бива да се учудваме, че кражбата от Бога се проповядва като нещо естествено и нормално.