Закачката ми с вас е приятелска, да не се обидите. Провокира ме въпросът ти
"ПОСТЪПВАШ ЛИ КАТО КАТО ХРИСТИЯНИН ?"

***
В Китай, в някакво село имало голям панаир. Един човек паднал в кладенеца, който бил без ограда и започнал да вика за помощ.

Дошъл един конфуциански монах, видял, че човека трепери и му е студено и казал:
-Не се тревожи. Ще направим революция в света, ще преобърнем всеки камък. Ще принудим правителството да направи предпазни огради около всеки кладенец.
Човекът отвърнал:
- Но какъв е смисълът на това? То ще отнеме години, а аз умирам.
Конфуцианецът казал:
- Не е въпросът в теб. Индивидите идват и си отиват, а обществото остава. Всеки кладенец трябва да има ограда.


Дошъл един будистки монах, погледнал надолу в кладенеца, а човекът му казал:
- Какво гледаш, направи нещо. Аз умирам.
Будисткия монах отвърнал:
- Буда е казал, че Животът е страдание. Каква е разликата дали страдаш в кладенеца или някъде другаде? Приеми го. В приемането е освобождението.
Ти страдаш поради своята минала карма. Аз не мога да се намесвам.


Минал покрай кладенеца един християнски мисионер,чул воплите и се навел:
- Боже мой! Толкова е хубаво,че си паднал в кладенеца! Аз те търсех, исках да служа на някого. Исус е казал, че трябва да служиш на всички.
Извадил едно въже от раницата си и извадил човека. Човекът бил истински щастлив и попитал:
- Как да ти благодаря? Бих искал да направя нещо за теб, ти ме спаси.
Християнският мисионер отговорил:
- Научи и децата си да падат в кладенеца, а аз ще идвам да ги изваждам, защото служенето е единствения път към Бога. Продължавай да падаш и научи и децата си. Ако няма служене, няма спасение за мен.

***