Позволи ми да ти разкажа една случка, станала много много отдавна.

"...Отначало, когато някой от братята му казваше нещо, той унизяваше всекиго и възразяваше: "Какво ми важи еди кой-си? Никой друг не е достоен, освен Зосима и подобните нему". После почна да осъжда и тях, като казваше: "Никой не е достоен, освен Макарий". Не след дълго започна да казва: "Какво представлява Макарий? Никой не е достоен, освен Василий и Григорий". Но скоро взе да осъжда и тях, като казваше: "Какво представляват Василий и Григорий? Никой не е достоен, освен Петър и Павел". Аз му казвам: "Братко, ти сигурно скоро и тях ще почнеш да унизяваш." И повярвайте ми, след известно време той почна да казва: "Какво е Петър, и какво е Павел? Никой няма значение, освен св. Троица". Накрая той се възгордя и против Самаго Бога и така изгуби ума си".

Авва Доротей, Слово 2 - за смиреномъдрието.

Scio Qui credidi