Беше написано по тази тема в клуб "Религия":

"Род лукав и прелюбодеен иска личба, но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Йона (Мат. 16:4)

"Светото Евангелие ни разказва, че фарисеите, неудовлетворени от чудесата, които извършвал Господ, искали от Него особено чудо: знамение от небето (Марк. 8:11). Искането на такова знамение, съобразно някакви странни понятия за знамения и чудеса, се повтаряло неведнъж, както и Господ е засвидетелствал: този род иска знамения (Марк. 8:12). В искането на фарисеите вземали участие и садукеите, които така много се отличавали във вярванията си от тях (Мат. 16:1). Понякога и народът изразявал желание да види знамение от небето. Например след чудодейното умножаване на петте хляба и насищането с тях на голямото множество от пет хиляди души мъже, без жените и децата, очевидците на това чудо, участващи в тази трапеза, казвали на Господа: Каква личба даваш, за да видим и Ти повярваме? Какво вършиш? Бащите ни ядоха мана в пустинята, както е писано: „хляб от небето им даде да ядат” (Иоан 6:30-31). На тях им се видяло недостатъчно дивното умножаване на хлябовете в ръцете на Спасителя: то станало тихо, със свято смирение, с каквото били проникнати всички действия на Богочовека, а на тях им трябвало зрелище, нужен им бил ефект*. На тях им трябвало небето да се покрие с гъсти облаци, да затрещи гръм и да засвятка мълния, а хлябовете да падат от въздуха. Такъв характер имало и искането за чудо, отправено от юдейските първосвещеници и началници на народа към Богочовека, когато Той благоволил да бъде издигнат на кръст. Също и първосвещениците, заедно с книжниците и фарисеите и стареите се присмиваха и думаха: други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него (Мат. 27:41-42). "

По вече за чудесата и знаменията на нашия Господ на адрес:
/http://www.pravoslavie.domainbg.com/06/ib_znamenia.html#foreword/


-----
Искаме личби, искаме чудо. И ще се даде, на тия, които дочакат идването на антихриста и които очакват имено него, ще имат възможност да видят такива "божествени чудеса".

За атентатите в Америка: Как реагираме, когато гледаме случилото се по телевизията на живо, т.е. наистина, и как, ако ги гледахме на игрален филм - не наистина.
Гледаме "in live" потресаващите сцени и много хора, дори неверващи в Господа, казват:"Боже, опази", "Да пази Господ"...Ако ли пък стане въпрос за Господ, почти всички от неверващите в Него, ще попитат: "Защо Господ допуска всичко това, да се случи".
И почти никой, няма да търси причината в ЧОВЕКА, в самия себе си, че това което се случва, това заслужаваме като човеци. "Род лукав и прелюбодеен..."
И горделив със знанието си, с моженето си, че САМ може да се справи с всичко, дори без Божията помощ. Сам обаче Господ говори:

Йоан, гл.15:
5. Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо.
6. Ако някой не пребъде в Мене, бива изхвърлен навън, както пръчката, и изсъхва; и събират пръчките, та ги хвърлят в огън, и те изгарят.

Апокалиптични сцени във филмите има в изобилие. И какво правим по-вечето - гледаме захластнато ефектните сцени и ако не кажем нещо от рода "страхотно", "жестоко", най-малкото ще си кажем - "тези американци са велики кино-майстори" . А това, че загиват /умират/ ХОРА, дори на кино? Е, това нали не е истина, ще кажете. Но все пак ГЛЕДАМЕ, гледаме и се учим. Учим се как е нормално един "ДОБЪР ЧОВЕК " ДА УБИЕ ДРУГ "ЛОШ" ЧОВЕК, и дори аплодираме убийството, защото оня "лошия" тъкмо това заслужава.

Илюзията, т.е. лъжата, приехме за истина, и забравихме кой е нейния /на лъжата/ баща - тоя, който пръв се възгордя, че може да "придаде на ръста си един лакът" без Божията помощ - Сатаната, който си помисли че творението може да се сравнява с Твореца, и който САМО заради един грях - гордостта - се сгромоляса от Небето.
А колко грехове имаме човеците - неизброими са- не ги виждаме, но и тия които осъзнаваме не искаме да признаем че са наши и търсим причината в другите. /или дори в Господ - Господи, помилуй нас, грешните/

Адам "се оправда" пред Господа с жената - "тя ми го /плода/ даде", каза, а пък жената "се оправда" със змията, че тя и дала плода. А това, че имаше заповед от Господа, че това, което извършиха е нарушение, че е ГРЯХ пред Него...?
А можеха да се покаят заради греха си но потърсиха причината в другия -ИЗВЪН СЕБЕ СИ, за това и паднаха и загубиха общението си с Твореца. До преди 2000години, когато дойде Изкупител за греховете и ни даде възможност да станем чеда Божии /Йоан, 1:12/
И оттогава, който /човек/ иска може да си върне общнието.
"Искайте и ще ви се даде..." /Мат.7:7-12/

Редактирано от TRl на 13.09.01 09:54.