Глава 5. ПОСЛЕДНИЯ СЪД ТРЯБВА ДА БЪДЕ ТАМ КЪДЕТО СА СЪБРАНИ ВСИЧКИ И ЗА ТОВА В ДУХОВНИЯ СВЯТ, А НЕ НА ЗЕМЯТА.

28.1. За Деня на Страшния съд обикновено се вярва, че Господ ще бъде заедно с ангелите в славата СИ в небесните облаци, и след това ще възкреси от гробовете всички, които са живели някога от началото на творението, че ще облече душите им в тела и ще призове всички тях заедно, ще ГИ съди, онези, които са живели в добро, за вечен живот или за небето, а живялите в грях, за вечна смърт или за ада.
28.2. Църквата извлекла тази вяра от буквалния смисъл на Словото, и за нея било невъзможно да го промени, докато за нея оставало неизвестно, че всичко, посочено в Словото, има духовен смисъл и този смисъл има много значения, а буквалният смисъл му служи за основание или фoндамент. Без това буквалното значение на Словото не би могло то да бъде божествено, и да служи както на небето така и на света като средство за наставление, как да живем и в какво да вярваме, а както и като средство за съединение. Следователно, този, който знае духовните съответствия на природните предмети в Словото, може да знае, че идването на Господа върху облаците небесни, не означава, Неговото появяване там, но Неговото явление в Словото. Господ е Словото, защото Той е божествената истина. "Облаците на небето", на които Той идва, означават природния смисъл на Словото, а "Славата" - неговото духовно значение. "Ангели" означават небесата откъдето Той се появява, а също означава Господ по отношение на Божествените истини (1). Оттук е очевидно значението на тези думи, а именно, че когато църквата дойде към края си, Господ ще разкрие духовното значение на Словото, и по този начин ще открие самата Божествена истина. Това би означавало, че времето на Деня на Страшния съд е близо.
28.3. Че всичко, което е казано в Словото и че във всеки израз се съдържа духовен смисъл, и в какво се състои този смисъл е видно в "Небесни тайни," където всички случаи от, "Битие" и "Изход" са обяснени в съответствие с духовният им смисъл. Някои избрани откъси, отнасящи се до Словото и неговото духовно значение, може да намерите в моята малка книга "На бял кон", описана в "Откровение."
29. , Че Последният Съд трябва да бъде в духовния свят, а не в природния или на земята, е очевидно от предишните две глави, както и ще стане ясно от последващите. В Предходните глави, беше показано, че небето и ада, се формират от човешката раса, и че всички хора, родени от сътворението на света и мъртвите се намират в рая или в ада, така че всички са събрани там. В следващите глави, остава да се покаже, че последният съд вече е извършен.
30. Освен това, никой не се подлага на съда, оставайки природен човек и докато живее в природния свят, тъй както тогава човек е в своето природно тяло. Съдът се извършва над духовната част на човека, а не над природната, защото природната не може да отговаря за всяко нарушение или престъпление, защото тя няма живот в себе си, но е просто оръдие или инструмент, посредством който действа духовната част (виж § 24 по-горе). Това е другата причина, заради която съдът се извършва, след като те напуснат природното си тяло, и облекат духовното. В духовното си тяло човек се появява такъв, какъвто, е по любов и вяра, защото всички в духовния свят са по подобие на своята любов не само по лице и тяло, но също така в речта и действията (" Небе и Ад", раздел 481). Следователно, всичките им качествата са известни на всички, и по волята на Господа, те биват разделени. От изложеното по-горе е ясно, че съдът ще се извърши в духовния свят, а не в природния или на земята.
31. В човека действа не неговата природна част а духовната, като естествено в себе си природната част е безжизнена. Животът се проявява в нея, изхожда от духовния човек. И "ще бъде съден за делата си" означава, че съдът, е предмет на духовната част на човека. За това е разказано в "Небе и Ад" в главата, озаглавена "Един човек след смъртта е това, какъвто е бил живота му на земята" (HА 470-484).
32.1. Бих искал да добавя към тази глава, небесната тайна, която е упомената в "Небе и Ад", но досега не е била описана. Всеки човек при идването си в духовния свят след смъртта веднага се присъединява към общество (HА 427, 497). Но докато се намира в първото си състояние, той не знае за това, защото още се намира в своето външно начало и все още не осъзнава своето вътрешно начало. Докато се намира в това състояние, той се скита навсякъде където го водят желанията на неговата душа Но в края на краищата се установява там където е неговата любов, тоест в това общество което има сходна с неговата любов(влечения, желания, начин на живот, мисли,чувства,подобие)
32,2. Докато духът е в това състояние, той може да бъде видян на много места, появява се на някои от тях в своя телесен образ, но образът му не е нищо повече от външен вид. Ето защо доколкото Господ е неговата управляваща любов, духът веднага изчезва от погледа на останалите, и се озовава в обществото, към което ще се присъедини. Такава е отличителната черта на духовния свят, и тя изненадва тези които не знаят причините за това. Причината се състои се в това че веднага след като духовете са събрани заедно и отделени от останалите, те също са обект на съда, и всеки веднага намира своето място, добрите - на небето и в такава общност, грешниците - в ада и в общество подобно на тях самите.
32,3. Ето още едно доказателство, че този съд може да се проведе само в духовния свят, защото всеки човек там е подобие на своя образ в живота(в природния свят), а също и защото той се свързва с онези, които водят подобен живот, така че той е сред подобни. В природния свят, ситуацията е различна, доброто и злото могат да останат тук заедно, без да знаят едни за други, и по този начин те не са отделени един от друг по своята любов, която управлява живота им. В действителност, никой не може да бъде на небето или в ада в природното си тяло. Следователно, за да достигне определено място, той трябва да изгуби природното си тяло, и след това да бъде изправен пред съда в духовното си тяло. Затова, както споменах по-рано, съдът се произнася над духовния човек, а не над природния.


АВТОРСКИ БЕЛЕЖКИ


(1) Господ е Словото, защото Той е Божествената Истина в небето (AC 2533, 2813, 2859, 2894, 3393, 3712). Господ е Словото, защото Словото е от Него и на Него (AС 2859). Това не е нищо друго, но Господ, особено във вътрешния му смисъл, казва в прослава на своята Човешкост, че сам Господ присъства в него (AC 1873, 9357). "Пришествието на Господа”означава Неговото присъствие в Словото и Неговото откровение (AC 39 000, 4 060). "Облаци" в Словото означават буквите на Словото или неговото буквално значение. (AC 4060, 4391, 5922, 6343, 6752, 8106, 8781, 9430, 10551, 10574). "Слава" в Словото означава Божествената Истина, която е на небесата, както и в духовен смисъл (4809, 5922, 8267, 8427, 9429, 10 574). "Ангели" в Словото означава Божествена истина, излъчвана от Бога, защото ангелите са неини приемници, и я произнасят не от себе си, но от Господа (AC 1925, 2821, 3039, 4085, 4295, 4402, 6280, 8192, 8301) . "Тръби и рога", с които тръбят ангелите означава Божествената Истина в небето и отварянето на небето (АС 8815, 8823, 8915).