Глава II

Земята във всемира и началото на сътворението върху земята

Eтап 7.
Създаването реда в всемира.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Равновесие:
След завършека на първата част от мировото сътворение, силата на сътворението не тури край на творчеството си, защото между телата в всемира се появи опит да се рушат едно друго поради безредието, в което се движеха из пространството. Ето защо силата на сътворението си каза:
-Трябва да се внесе ред в движението на телата в всемира, и поради това както се подчини на мен силата на разрушението, така трябва да се подчиняват тези тела едно на друго, според силата, която съм им дал.
По този начин силата на сътворението създаде равновесието между нейните творения във всемира, а за център на всемира, тя опрдели да бъдe слънцето, нейното най-могъщо творение, около което да се движат всички други тела във всемира. Така се създаде кръговъртежът във вселената, т.е. земята да се движи около слънцето и да се грее от него, месецът да се движи около земята, а останалите тела да се движат било около земята или около слънцето, било едно около друго, според силата, която им бе предала силата на сътворението, независимо от техния общ кръговъртеж, заедно със земята и с месеца, около центъра на всемира, слънцето.
Силата на сътворението определи за център на всемира слънцето, защото в него бе минала най-голямата част от нейната творческа сила, и то носеше:
и топлина,
и виделина
и най - силния блясък, за да допълва с него светлината на всички други тела, които бяха със слаба светлина.
Силата на сътворението определи слънцето като център на всемира и като свръхсила по две причини, свързани една с друга: първо в него бе минала и свръхтворческата сила от силата на сътворението и то можеше после не само да запази за винаги тази сила, но и да твори, да създава и пресъздава със своята топлина и със своята светлина в живота на другите тела, и второ, защото самата сила на сътворението почна да отслабва, и за свой заместник във всемира трябваше да определи пак слънцето, като нейно най-съвършено творение.

Етап 8.
Създаването на водата върху земата.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Сътворение:
Като видя установения ред във всемира, силата на сътворението се възрадва още по-много, защото бе отстранена окончателно от всемира силата на разрушението.
И това обаче не бе края на творенията на силата на сътворението, защото тя като разгледа земята, видя, че силата на разрушението, в яда си и в отчаянието си, че не може да стори никакво зло на всемира, е почнала да гризе земята и я е превърнала в неописуема грозота от ями, от трапища и от бездни, поради което силата на сътворението, вече значително отслабнала, вместо да сияе от радост, както в началото, потъна в печал никога небивала.
Гледайки земята, погрозняла от язви, в които се бе настанила силата на разрушението, силата на сътворението прекарваше в горчив плач, докато най-сетне, добила сякаш ново вдъхновение в плача си, поиска да напълни със сълзите си разядените места на земята, да отстрани от тях силата на разрушението. Събирайки последни сили в дихание, тя непрекъснато го превръщаше в сълзи и запълни с тях всички земни празноти. Така се създаде на земята и водата.

Етап 9.
Създаването на въздуха около земята.

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Сътворение:
След като сълзите на силата на сътворението запълниха празнините на земята, силата на разрушението излезе от тях и виждайки се окончателно победена, отиде при силата на сътворението и почна да й се моли да я прости, заявявайки, че за винаги й се прекланя и че не само не ще влиза в борба с нея, но че е готова дори да й помага в бъдещето творчество.
Силата на сътворението, която беше милосърдна по природа, като видя, че силата на разрушението в своята немощ е отишла до там, да предлага дружба, я прие за другарка.
Така помирени двете враждебни сили, силата на сътворението и силата на разрушението, тръгнаха да разгледат какво още липсва на земята и какво още силата на сътворението може да създаде от своите по-сетнешни дихания.
Слънцето светеше и грееше, земята постепенно се обръщаше, за да бъде огрята и от нежната светлина на месеца и на звездите. Това сменяване на светлините на земята изпълни силата на сътворението с нова необикновена радост, изразявана с красота на някакви небивали за нея прозрачни синкавини. През това време свободното дихание на силата на сътворението се разливаше из пространството около земята, и от него се създаде и въздухът.

Етап 10.
Създаването на зеленините и на дървесата по земята

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Сътворение:
След като създаде въздуха, в чийто ефир се отразяваха останалите създания на силата на сътворението - слънцето, месецът и звездите - тя изпита и друга радост, тоя път сякаш радост в цветове на зеленини, която много й се хареса и с която рече да украси самата земя.
Така силата на сътворението, с всяко по нататъшно дихание, през където и да мина, из полята и по висините на земята, създаде всички зелинини, които след като ги благослови да растят и да се извисяват към слънцето, се разцъфтяха в всичката своя красота. Така от тези зелинини се появиха и дървесата на земята.

Етап 11.
Появяването на първият звяр на земята

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Сътворение:
След създаването на въздуха и на зеленените по земята от силата на сътворението, тя, придружена от силата на разрушението, тръгна по необятните простори на своето царство. Из пътя силата на разрушението й рече:
- Защо, моя сила на сътворението, не създаде и някое същество, което да ходи като нас по земята? Ти имаш и силата на движението. Какво ти пречи да създадеш и едно творение, което да се движи по земята?
Тогава, за да изпълни желанието на своята другарка, силата на сътворението взе една част от земната твърд, подхвърли я и й рече:
- Имай силата да вървиш, както сега се движиш от моя тласък и бъди първата сила в движение на земята. Оставям те да бродиш из моите земни синкавини и зелинини, дето да черпиш радост оставена от мен чрез тях на земята.
То бе наистина яко като земната твърд, за да не може да бъде лесно побеждавано, ала то беше и най-злото животно на земята, защото беше сътворено не вече от замисъла на силата на сътворението, а от подсещането на силата на разрушението. Това бе първият звяр на земята.


Етап 12.
Създаването на птиците по земята.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Сътворение:
При създаването на първото животно на земята от силата на сътворението, се изпита за пръв път твърдостта на земята, която трябваше да силата на един живот в движение върху нея. Защото от това първо животно в движение на земята затреперваха всички гори и планини през които минеше. Силата на сътворението остана доволна от издържливостта на земята и не се безпокоеше от силата на един създаден живот в движение на земята.
Силата на разрушението, обаче не можеше да се задоволи само от това единствено творение, като сила на движението върху земята и обръщайки се пак към силата на сътворението рече й:
- О, моя сила на сътворението! Ти създаде и слънцето, и месеца и звездите, и земята и въздуха за земята, и водата , и зеленините, и дървесата, а най-после и живота в движение по земята. От всичко това, което създаде на земята, кое най-много ти се харесва?
Понеже силата на сътворението нищо не отговори, силата на разрушението продължи:
- Наистина, всичко във всемира е бляскаво сътворено, но мен най-много ми харесва живота в движение на земята, защото кой друг след нас ще може да обикаля земята и да се наслаждава от чудесата на твоите творения? Защо тогава да няма такъв живот в движение и из въздуха около земята, и из водата по цялата земя? Какво ще е земята само с едно първо животно, като един единствен живот в движение на нея.
Силата на разрушението говорhше така, защото мислеше, че с един живот в движение, разпространен навред - из въздуха, по водите, по земята, - ще се наруши както равновесието на земята, така и равновесието на всемира, вследствие на което много настояваше за колкото се може повече живот в движение на земята и във въздуха около земята.
Силата на сътворението, обаче, като размисли и вид, че наистина са пусти нейните синкавини и полета в зеленини, склони да изпълни и това желание на своята дружка, и откъсвайки листа от зеленините духна върху тях и им рече:
- О, листа на моит радости! Както сега трептите с поглед към моите синкавини, така да имате силата да летите из тях по всички краища на моето първо творение, земята, и да можете да се извисявате най-високо над нея, за да виждате от висините нейната красота и да възвестявате навред по нея моята радост за всичко сътворено до сега от мен.
По този начин се създадоха и птиците.


Г л а в а I I I

Създаването на пълния живот във движение на земята: рибите във водата,
първия пол, жената и нейния противопол мъжа.

Eтап 13.
Създаването на рибите във водата на земята

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Сътворение:
След създаването на птиците от силата на сътворението,тя отиде да си почине на един бряг до водата, добита от нейните първи сълзи, но като видя, че тези нейни първи сълзи не са така кристални, както бяха изтекли от нейните очи, пожела да създаде един живот в движение и в водата, който да я избистря и да я съживява, както птиците съживиха въздуха около земята.
В този свой замисъл силата на сътворението взе късове от най-сребристите корени на дървесата, хвърли ги в една близка рекичка, която течеше и се вливаше в големите води, и им рече:
- Както плувате сега по тази рекичка, за да влезете в моретата, образувани от моите сълзи, които пролях, за да спася навеки земята от силата на разрушението, така да плувате по всички водни ширини, които да пречиствате и да оживлявате също навеки.
По тоя начин се създадоха и рибите в водата.



Eтап 14.
Създаването на другите животни на земята.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Сътворение:
След като се създаде и животът в движение на земята, силата на разрушението отиде при силата на сътворението, за да я насърчи да създаде повече животни, като сили в движение на земята. Тогава силата на сътворението, вземайки още много части от земната твърд, търкаляйки ги и благославяйки ги както при създаването на първото животно в движение на земята, създаде безброй други големи и малки животни в движение на земята, като по тоя начин изпълни всички желания на силата на разрушението за създаването на пълен живот в движение на земята.
Попълзяха тогава по всички посоки тези големи и малки животни, захвърчаха птиците над земята, заплуваха рибите по всички води, и при вида на всичко това силата на разрушението се обърна към силата на сътворението с думите:
- Видиш ли как наистина се съживи всичко на земята, о, моя сила на сътворението и как слънцето е обърнало лъчите си към всички нейни гори и поля? Тогава силата на сътворението отговори:
-Нека първото мое несъвършено творение, земята, стане най-съвършеното от всички мои творения след слънцето.

Етап 15
Появяването на беса в животните на земята

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Смущение:
Силата на сътворението дълго се радва на пълния живот в движение на земята сътворен от нея, но после като тръгна със силата на разрушението между животните, и като видя, че те всички са обхванати от толкова страшен бяс, щото сухоземните животни, където минат, изпомачкват всички зеленини и изпокършват всички дървеса, птиците в яростта си сякаш искат да разбият въздуха, а рибите се мятат в страшно плискане из водите, разбра, че на земята се е появила нова сила на разрушението. Тогава силата на сътворението се смути много и поставяйки силата на разрушението между побеснелите животни, се предаде на плач като говореше сама на себе си:
- Слаби са вече моите сили да преодолявам натиска на силата на разрушението, за да унищожа всичко вече създадено трябва сама да стана сила на разрушението. Това обаче е невъзможно, понеже аз съм сила на сътворението.
После, като и дойде ново вдъхновение, тя продължи в плача си:
- Не. Аз ще създам още едно последно животно на земята със силата на движение, и ще му предам всичките мои съвършенства, за да може да укротява всякога бяса на животните създадени до сега. То ще бъде моето най-съвършено творение на земята.

Етап 16.
Създаването на първия пол на земята - жената.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Сътворение:
В замисъла си да създаде най-съвършеното земно творение, което да може да укротява беса на животните, създадени до тогава от нея, силата на сътворението отиде до една котловина, в която течеше кристално бистра вода и като взе от котловината най-бяла пръст, пристъпи към изпълнението на своя замисъл. Размеси пръстта с водата, т.е. със своите сълзи, от което се получи животрептящата смес, на която почна чрез ваяне да придава прекрасна форма, различна от формите на всички други животни.
Така биде създаден първият пол на земята - жената.
По-нататък силата на сътворението, събирайки най-хубавото от хубостите на всички свои създания, украси с него новото си творение, което стана най-съвършеното от всички земни творения: с очи светли и бистри, като сълзите на силата на сътворението и сини като синкавините на надземните висини, с нежни, овални форми, чиито трептения излъчваха само наслада и упоение, с коси златисти, игриви и буйни, като планинските ручеи. После силата на сътворението потопи това прекрасно тяло в реката, за да го къпе, през което време над него слънцето грееше, за да му предаде както топлина, така и своя блясък. По този начин в очите на това творение сякаш се отразиха: и земните зеленини, и всички земни и небесни красоти. Възхитена от своето прекрасно творение, силата на сътворението се обърна към него и рече:
- О, мое върховно дело на съвършенство и на последните ми дихания, които влагам в тебе, макар след това да изчезна, щастлива, че ще направя самото тебе вечно и че посредством тебе ще обезпеча всички мои творения в движение на земята, които ще можеш да укротяваш, да ги изцеряваш от бесове и да ги пресъздаваш, ако някога силата на разрушението, след моето загиване поиска да ги погуби! О, мое дело на последно вдъхновение, което си надарено като мен с милостта и любовта към всяко мое създание, нека от твоя поглед на милосърдие и на любов се изпарява всеки бяс, който се е вмъкнал чрез силата на разрушението в душите на моите творения, нека чрез тебе бъде нанесена решителната победа над силата на разрушението. О, мое най-съвършено творение, което аз капя в моите сълзи, за да бъде чисто и невинно като тях, и така навеки да носи най-великото добро, което аз влагам сега в тебе заедно с моето последно дихание! О, мое последно творение на любов и на красота, в което влагам всичките мои творчески сили, бъди последната и вековечна сила за творения и за пресътворения на живот в движение на земята, бъди пол-жена!

Етап 17.
Първият рай на земята.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Сътворение:
Като свърши с благословията си над своето последно творение за вечен живот и вечна красота на земята, силата на сътворението пророни последната си сълза над него и го изпълни с последните си дихания. Така то доби живот в движение, и сякаш пробудено от сън, то осия с погледа си цялата околност, по който начин се създаде на земята най-съвършеният живот в движение. След това силата на сътворението изчезна за винаги, като за свои заместници остави: слънцето, месеца, звездите, земята и всичко, каквото бе сътворила на земята, зедно с живота в движение, пол-жена.
Силата на разрушението пък, останала само с първичните животни сътворени под нейно подсещане и в които се бяха вмъкнали бесове, се опита да се пресъздаде, но когато силата пол-жена после се яви между тях, с красотата си така ги обая и ги укроти, щото от тях изчезна всичкият бяс и силата на разрушението остана поразена.
От страх да не бъде омаяна самата тя и чрез това да бъде победена за винаги, силата на разрушението избяга, за да не се яви вече дълго време нито пред силата пол-жена нито между животните, създадени по нейно подсещане.
От тогава силата пол-жена заживя с всичкия си пламък и с всичката си дарба за творчество. Само с появата й между живит твари и с погалването им от нейна страна, те се превръщаха в нейния пол и добиваха женска красота, според вида на самото животно.
Така чрез тази промяна земните и хвъркати животни в пол, те заживяха само в смирение, в леки игри и в ласки, и между тях настъпиха мир и щастие.
В това състояние на мир, на щастие, на леки игри и на ласки всред животните, у тия от тях, които оставаха непогалени от силата пол-жена, се създаде противополът. Така силата пол-жена, като въплощение на силата на сътворението, извърши първото творческо дело на земята.
Защото първичният живот в движение създаден с подсещане от силата на разрушението бе несъвършен, безполов и вън от кръговъртежа за творение и пресътворение, в който силата на сътворението е предопределила да тече животът в движение на земята.
При несъвършенството на животните в движение на земята, които бяха вън от творческия кръговъртеж, които бяха в застой, в мъртва точка, в безполие и в бяс, силата на разрушението поиска да им отнеме възможността като създания на силата на сътворението да се пресъздават. Силата пол-жена, обаче осуети завинаги този замисъл на силата на разрушението, чрез създаването на пола в тях, а заедно с това тя победи и самата сила на разрушението, която вече нямаше друг противник на земята, освен силата пол-жена.
В изпълнение на своята мисия, силата пол-жена продължи да се любува на мира и на щастието, всред които живееха всички земни твари.
Когато тя се явяваше между рибите във водата, за да се опресни в сълзите на силата на сътворението, рибите я приемаха като тяхна другарка и най-гальовно играеха около нея, защото те бяха сътворени в същата нежност, каквато притежаваше силата пол-жена.
При това милуване на рибите около силата пол-жена, с допирането им до нея, и у тях се създаваше женският пол, който пък предизвика противопола т.е. мжкия пол у рибите, които не успяваха да се допрат до силата пол-жена.
Защото първите животни във водата, като създадени с подсещане от силата на разрушението, бяхa също в безполие, но запазвайки вечността си, предадена им от силата на сътворението, се пресътворяваха в своята първичност чрез деление, т.е. чрез разпадането им на части за създаване на нови животни като тях.
Когато силата пол-жена тръгнеше пък между зеленините из полята и по горите, при всяко нейно помирисване, на която и да било зеленина - зеленината се разцъфтяваше; от тия цветове се раждаше плод за ново пресъздаване и за ново размножаване на зеленините, и по тоя начин се създаде съвършенният рай на земята, който получи вид на най-съвършеното творение в красота.
Върху този земен рай слънцето изсипваше обилно своите лъчи, за да му предаде пълно съвършенство.
Така на земята не остана никъде място за силата на разрушението. Навред се въдвори любовта на силата пол-жена, а заедно с това и любовта на самата сила на сътворението.
Тоя земен рай изпълваше с радост не само силата пол-жена, но и всеки живот в движение и в растеж на земята. Трептенията на тази всемирна радост почнаха да се изразяват в звукове и така се явиха първите чуруликания, първите песни на птиците, а за другите животни - първичният звуков език.
Зачуруликаха тогава птиците по висините на земята, за да възхваляват блясъка и красотите на всички творения на силата на сътворението, заблеяха стадата по полята и по горите, затрептяха листата на дърветата, за да отдадат и те чрез своя шепот хваление на своята сътворителка, а слънцето пращаше предвечерния си привет на всички земни твари, както и на луната и на звездите, които идеха след слънцето, за да хвърлят всички създания в неизразимо блаженство и в блянове за други, още бъдни радости от творчества, които може да имъ даде тяхната възлюблена, силата пол-жена.
Силата пол-жена. дълго се наслаждава от този съвършен рай на земята, но с течение на времето, при всяко закриване на слънцето и при всяко показване в трепет на първата звезда, тя почна да изпитва някаква мъка, непозната преди това. Измъчваше я мисълта, че докато всички животни, които от предишното им несъвършенство бяха минали в съвършенство, изпитваха радост на пол и противопол, за нея тази радост бе недостъпна и непозната.
При тази мъка на силата пол-жена.и при чувството на самота, което бе я налегнало, тя се отдаде на нов плач, пред който замр целия земен рай, чиято царица беше тя, но който не разбираше болката й.


Етап 18.
Сътворението на мъжа на земята.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Сътворение:
Плачът на силата пол-жена биде чут от силата на разрушението, която тогава се криеше някъде из пустите места. И тя си каза, че и се предоставя последния случай да победи силата на сътворението в нейния последен вид, като творческа сила на земята.
Силата на разрушението разбра мъката на силата пол-жена и замисли да й създаде противопол, с форми като нейните, но надарен със сила, каквато тя можеше да вземе от най-свирепите и страшни животни на земята. Така силата на разрушението възнамеряваше да победи окончателно силата на сътворението.
С тия намерения силата на разрушението отиде между животните в бяс, останали още из недостъпните гори, и като ги изварди през нощта, както те спяха, от едно от тях взе главата му, обраснала цялата в косми, от друго - беса, който дреме в него, от трето - най-силните му части и т.н., събра всичко това, нареди го и му придаде същата форма каквото имаше силата пол-жена.
Така сглобено новото животинско тяло и оставено между другите спящи животни, при изгрев слънце, когато всички те се събудиха и го видяха, отидоха до него, и обзети от любопитство, почнаха да го подушват. От техните дихания, трупът се съживи, стана и от зверския му поглед другите животни бяха така изплашени, щото всички удариха на бяг, кое, където види.
Ето как от това ново животно на земята, съчетание от бяс и от дихания на несъвршени животни, дело на силата на разрушението се създаде противосилата на силата пол-жена или както после беше наречена, мъж или человекомъж.



Глава VI.
Началото на человеческия род на земята във вид
на мъж и жена и във вид на майка и дете.

Eтап 19.
Първата проляна кръв на земята.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Падение:
Когато новосъздаденото животно человекомъж като звяр в бяс, тръгна от планината към полята, до него не смееше да доближи никаква жива твар. Когато обаче то стигна до котловината, гдето почиваше силата пол-жена, тя го вид и, незнаейки какво е това животно, което по форма я наподобяваше, за пръв път изпита чувство на свян.
След това силата пол-жена успя да покрие тялото си с дългата си и буйна коса, и се яви пред животното человекомъж, което, гледайки я с бясно остървение, издаде такъв страшен звук, щото силата пол-жена се изплаши и побягна, за да се скрие във водата между рибите.
При нейния бяг тялото й се откри. Тогава голотата й извика в животното человеко-мъж противопола на силата пол-жена, то се спусна с небивала стръв след силата пол-жена и, като я вид къде се скри, притаи се наблизо между зеленините, за да я чака да излезе.
Силата пол-жена наблюдава това животно человекомъж в бяс и като видя, че очите му изразяваха ту жал, ту острота на пламъци в мрак, изпита някакво влечение към него. Чувствайки обаче грозната му сила, тя се колебаеше да излезе от водата. Най-после, забелязвайки, че то се е простряло като мъртво на земята, излезе на сушата, доближи го тихо и отиде та седна до само него.
Като гледа така дълго това мъртво и спящо животно, силата пол-жена все повече и повече се увличаше от неговите форми, макар груби, но прилични на нейните, докато най-после чрез това съзерцание въ нея властно заговори женският пол.
Тогава тя реши да събуди или да съживи чрез своите дихания животното, но още с допирането си до него, сякаш заразена от неговия бяс, вместо да го съживи или да го събуди, тя го хвана за гърлото и поиска да го удуши.
Разбудено по тоя внезапен начин, животното человекомъж сграбчи силата пол-жена, и гледайки я с ярост и с жажда да я разкъса, така силно я ухапа, защото тя с вика си от болки потресе целия земен рай.
От това ухапване силата пол-жена биде обляна цялата в кръв, от което произлезе падението на силата пол-жена, защото наред с нея остана като вечна сила и силата на разрушението, олицетворена от животното человекомъж.

Eтап 20.
Първият мъж и първата жена на земята.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Преход:
След като животното человекомъж ухапа силата пол-жена, бесът му премина и то после почна да й се моли да му прости извинявайки се, че каквото е извършило, извършило го е в безсъзнание. От тогава в него настъпи съзнанието, което го отличава от другите животни и то се нарече само мъж, а силата пол-жена, вече победена от силата на разрушението, се примири с падението си и се нарече само жена.
Oт тук започва историята за сътворението на по-сетнешния человек на земята в вид на мъж и жена.



Eтап 21
Първата всеземна и всемирова скръб и началото на
человеческата трагедия на земята

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Разкаяние:
Като се съвзе от ухапването, силата пол-жена погледна животното человекомъж, което бе също окървавено. Макар тя да не се смяташе владяна от бяс, ней при все това мина през ум, че може би и тя е ухапала человеко-мъжа, както той нея. С тая мисъл тя също почна да се гали около него и да му се извинява. Така предишната тяхна скръб за случката мина в пълен покой. Когато силата пол-жена и животното человекомъж прекарваха в този покой, в галения, в прегръдки и в сладостно унасяне, внезапно надземните висини се затъмниха, ревна страшна буря, гръм и светкавици почнаха да цепят небесните простори. Сразена от ужас, с някакво смътно чувство, че тя е извършила тежък грях силата пол-жена почна да се моли на небесните сили да я простят. Едновременно с това, тя взе да се чувства като най-жалкото и обикновоено животно между другите животни на земята, на които по-рано беше царица.
Mного време продължи силата пол-жена да се моли на небесните сили да й простят греха пред тях и пред силата на сътворението. Това първо моление на силата пол-жена е началото на историята на всяка религия за по-нататъшния човек на земята във вид на жена и на мъж. Така родоначалникът на всички религии е силата пол-жена, а животното человеко-мъж гледаше цялата тази трагедия в душата на силата пол-жена и нищо не разбираше.
От молбите на силата пол-жена небесните сили, като че ли се омилостивиха, защото гърмът и трясъците престанаха, последвани от първият дъжд на света.
Силата пол-жена като помисли, че този дъжд не е друго освен сълзите, които небесните сили проливат заради страшния грях, сторен от нея, горчиво се разплака, ронейки сълзи изобилни, като самия дъжд.
Сълзите на силата пол-жена, за едно с тия на небесните сили се ляха толкова дълго време и така изобилно, щото потопиха голяма част от първия земен рай. Така първият земен рай от радост се превърна в всеземна и в всемирова скръб.
Цветята, дървесата и всички зеленини на земята наведоха глави, и от тогава започна техният упадък, като първичност в постоянна и вечна красота, защото тази скръб засегна и тях.
Най-после, трогнати от този безкраен плач на силата пол-жена, небесните сили се успокоиха и висините почнаха да се разясняват.
Когато дъждът престана и слънцето взе да проблясва през синкавините, силата пол-жена и животното человеко-мъж се запътиха заедно из долините без определена цел. През време на тоя поход у тях постепенно се появи чувството, че всичко, което ги обкръжава ги гледа с укор и с присмех. Гонени от това чувство на срам, те ускориха хода си, търсейки някакво скривалище, дето да бъдат недостъпни за ничии погледи.


Етап 22:
Първата майка и първото дете на земята.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Изкупление:
След като силата пол-жена и животното человеко-мъж се приютиха в едно каменно скривалище, силата пол-жена падна на легло, защото нейният пръв грях й отне предишната сила. Страданията и мъките на силата пол-жена продължиха докато земята се обърна спрямо слънцето триста и тридесет и три пъти. Гледайки как страда неговата жертва, животното человеко-мъж започна да изпитва някакво угризение на съвестта. И той бдеше денонощно над силата пол-жена, докато най-после след триста тридесет и три обръщания на земята към слънцето, силата пол-жена отдели от себе си едно малко създание, по форма прилично на двамата. От тогава започва историята на человеческия род и така се свършиха изкупителните мъки на силата пол-жена, първата майка на человека на земята.


Етап 23.
Първите полумъже, полужени, полусили на земята

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Пресътворение:
При вида на първото дете на земята, създадено от силата пол-жена, человко-мъжът изпадна в изумление и незнаейки да се радва или да скърби,той заплака над това създание, а после почна страстно да го милва и да го гали докато силата пол-жена стоеше равнодушна при още пресния спомен за първия свой грях и за мъките, които току що бе преживяла.
Mежду това слънцето пак изсуши земята от първия дъжд и чрез изобилните си лъчи извика за нов живот зеленините и цветята, защото видя, че с раждането от силата пол-жена на малкото, силата на разрушението е победена за последен път и че вместо чрез человеко-мъжа да бъде унищожена силата на сътворението в лицето на силата пол-жена, работите стигнаха до ново творчество.
Слънцето събуди нов живот в зеленините и в цветята на земята още и затова, защото желанието му беше да пресъздаде първия земен рай за новия живот в движението на земята във вид на дете, което после израстна и биде наречено человек. За да поддържа топлина и светлина колкото бе нужно за израстването на това дете-человек на земята, слънцето се спираше всеки ден над каменното скривалище на силата пол-жена и на человеко-мъжа, дето заставаше в неподвижност дълго време. Това спиране на слънцето привличаше към каменното скривалище и други животни, които виждайки малкото в ръцете на человко-мъжа и обаяни от него, с особени звуци изразяваха някакви желания. Когато детето радостно посегнеше към тях, за да ги погали, т му се оставяха и така от тия погалвания тям се придаде същата сила да се пресътворяват чрез раждането на малки. От тук води началото си историята на сществуването и на другите земни животни в раждане и прераждане.
След земните животни, при новороденото почнаха да идват и птиците, които чуруликаха и пееха песни от радост пред него. Силата пол-жена, вече майка, пригласяше на тези птичи песни. Своето дете тя продължи и понататък да отглежда с песни, преизпълнена с доволство от съзнанието, че тъкмо с това раждане е изпълнила най-великото желание на своята създателка, силата на сътворението.
Така с песни растеше това малко създание, докато стигна до положението да може самостойно да се движи, когато силата пол-жена и человеко-мъжът започнаха да го извеждат от каменното скривалище и да го развеждат из околните поля, дето първият земен рай вече бе се напълно подновил.
Растеше то в този земен рай в игра с цветята и с зеленината, добивайки ту красотата на силата пол-жена, ту силата на человеко-мъжа. От тогава почва историята на по-сетнешните полумъже и полужени, защото след раждането на това дете, силата пол-жена като красота в първичност и първосилата на человеко-мъжа почнаха да се израждат в много такива сили, но не вече като сили в първичност, а като полусили (полу-мъже и полу-жени), с каквито само се насели по-после земята.

Етап 24.
Първият человек смъртник на земята.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Кръговръщение:

С възвръщане силите на силата пол-жена и на животното человеко-мъж чрез тяхната рожба, те бидоха обхванати пак от бяс на пол и повтаряха първия грях, от който почнаха да се раждат второ, трето и повече малки създания от различен род. Това непрекъснато грхопадение хвърли силата пол-жена на легло, където тя една вечер, заобиколена от всичките си рожби и от человеко-мъжа, склопи завинаги очи, т.е. умря.
От тогава води началото си смъртта за человка, която като неопределима сила и като сила на разрушението срещу творческите земни и надземни сили остана вечност в света. Така человекът стигна до първата мъртва точка от преди всемира. В нея се прелива,
както битието, така и небитието на человека, който макар смъртен, чрез вечно к-------ръговръщение е предопределен за все по-нови и по-нови раждания и прераждания.

ГЛАВА V

Първата вяра в безсмъртието и първите земни идоли на човека

Eтап 25.
Първата вяра в задгробния живот на човека.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Утеха:
След смъртьта на силата пол-жена, понеже человеко-мъжът и неговите рожби бяха чужди на съзнанието за нейната смърт, те дълго я чакаха да се събуди, но тя не само не се събуждаше, но сякаш сълзите, от които бе сътворена от силата на сътворението се бяха изпарили, а от бялата пръст, от която тя б изваяна, една заран беше намрена само следа.
През това изчезване на силата пол-жена, децата и человекомъжът почнаха горчиво да плачат. Все пак, человеко-мъжътъ, мислейки, че тя може би още живее някъде около тях, започна да утешава малките. Това е началото на вярата в съществуването на человеческия живот след смъртта, която вяра премина в всички по-нататъшни человеко-мъже и человеко-жени, изобщо у всички животни и человеци.

Етап 26.
Първото самопожелание на смъртта от человека.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Отчаяние:
Първиятъ человеко-мъж, в любовта си към своята изчезнала другарка, силата пол-жена, почна да я търси навсякъде около каменното си жилище. Като не я намери, нему почна да се струва, че животът му без нея е невъзможен. така у него се породи желанието да иде при нея също чрезъ изпарение и разпадане, с други думи чрезъ същата смърт, зад която той допускаше, че неговата възлюблена може би съществува под някаква друга невидима форма.
Така първиятъ человеко-мъж, в своето отчаяние и в своята скръб заради страшната загуба, падна също на легло, гдето след известно време склопи очи и умря, както бе умряла неговата другарка, силата пол-жена.
По този начин се завърши историята на първия человеко-мъж. Така, благодарение силата на разрушението се роди смъртта и за самия человеко-мъж, макар той да бе създаден от самата нея като противосила на силата пол-жена. Защото силата на разрушението бе въобще срещу всеки проявен живот на земята, който тя не желаеше да бъде вечен.

Етап 27.
Създаването на вечния человек на земята.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Человечество:
Смъртта на человко-мъжа и на силата пол-жена не попречи за размножаването на человеческия род, защото зародишът на живота, като вечност, вложен от силата на сътворението в всяко същество на земята и във всемира, бе даден и на силата пол-жена. Mакар тя да не можа да остане във вечност след греха й с нейния противопол, человеко-мъжа, тоя зародиш на вечност в силата пол-жена премина в нейните по-нататъшни пресътворения чрез раждания и прераждания, за да не изчезне никога человекът от лицето на земята, което бе и желанието на силата на сътворението. Вместо единичен и вечен обаче, той се раздели на две: смъртен человек-мъж и смъртен человек-жена, които чрез раждане и прераждане образуваха безсмъртие под името человечество.

Етап 28.
Появяването на идолопоклоничеството за человека.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Человечество:
След като умря първият человеко-мъж под своя каменен покрив, дето бе умряла и неговата другарка - силата пол-жена, техните рожби също се разплакаха, очаквайки да се събуди техния баща. Понеже той не се събуди, те най-сетне решиха да го оставят и да напуснат каменното скривалище, като построят друго, по-светло в някое по-красиво място на земята - което и сториха.
След известно време най-голямото дете се върна в първото жилище, за да види не се ли е съживил неговият баща, но не намирайки нищо от него освен прах, то също започна да мисли, че той може би се е преселил и си живее някъде другаде наоколо. Така вярата в безсмъртието на человека продължи да владее човешкия дух. Върху това именно човешко и мирово безсмъртие человекът почна после да размишлява, незнаейки нищо нито за своето произхождение, нито за произхождението и за сътворението на всемира.
Съзнанието, обаче, на първочеловека, че неговото съществувание зависи от слънцето, от водата, от въздуха и от всички земни и надземни сили, го застави да почне да им се кланя и да им се моли. По тоя начин се появи идолопоклонството, което най-ярко се проявяваше в почитта към силата на сътворението, въплътена във всички тези сили и свръхсили, на които человекът се кланяше и на които се молеше.

Етап 29.
Началото на всеземния человечески род.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Человечество:
Децата на първата сила пол-жена и на първия человеко-мъж, като пораснаха и като се развиха в два различни рода, се групираха в двойки от человеко-мъж и человеко-жена. Тия двойки се пръснаха по цялата земя и от тях чрез раждане и прераждане се създаде всеземният человечески род.
Така се създаде человекът, предопределен за раждания и прераждания през всичките векове, за да се осуети замисъла на силата на разрушението, за която този вечен человек с творческа сила беше най-могъщата първосила на земята и когото тя искаше да унищожи.

Етап 30.
Създаването на человека като месоядец.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Человечество:
Вродената кръвожадност у человеко-мъжете и человеко-жените не само не се изкорени с изчезването на първата жена и на първия мъж, но напротив, постоянно се увеличаваше като почна да се проявява и спрямо другит животни, които биваха изтребвани, било просто, за да се върши делото на силата на разрушението, било за да се уталожи с плътта кръвожадният человечески бяс.
Така се създаде с человека месоядството, което по-после за зверовете человеко-мъж и человеко-жена се разви до такава степен, щото в беса си за месоядство те почнаха да убиват и да изяждат дори собствените си рожби.

Глава VI


Създаването на племената и на народите, на господарите и на робите и появяването на всечеловеко-вдъхновителя Богомил, най-великиятъ учител
на человеците на земята


Етап 31.
Създаването на племената и на народите и началото на войните между тях на земята.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Человечество:
Человеко-мъжете и человеко-жените пръснати по земята се навъдиха много, ала вместо да образуват една обща сила за творчество, както искаше силата на сътворението, те се разделиха на племена, а после на народи, за да се вмъкне между тях пак силата на разрушението и да ги направи врагове едни на други било поради разноезичие, било само поради бесовска стръв, придадена тям от силата на разрушението.
Така тези племена или народи влязоха въ взаимни изтребителни войни, които бяха най-демонското дело на силата на разрушението на земята.
При тези войни силата на разрушението се представяше ту като чест, ту като слава, ту като победа, за да може да въвлича в безкрайни кръвопролития человеческия род. За да ги оправдаят, отделни личности проповядваха на народите, че с тия войни народите пишат своята история, която не е нищо друго, освен възхвала на силата на разрушението, доволна, че по този начин се осуетяват усилията за единното всеземно человеческо творчество на земята.

Етап 32.
Първите бесове на вери и суеверия между человеците на земята.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Человечество:
На силата на разрушението не стигна това, дето народите се изтребваха едни други. Тя искаше в самите народи да проникне несъгласието, да поникнат различия, за да стане невъзможно никакво единно человеческо творчество. И ней се удаде да постигне целта си чрез един нов бяс, бяс на вери и суеверия. Така различните человеко-мъже и человеко -жени почнаха да вярват в различни неща и да се кланят на различни същества: Едни да се кланят на животни по-силни от тях, други взеха да вярват в съществуващи и несъществуващи бесовски сили, и т.н. с този нов бяс на вери и суеверия, на смътни понятия и на хаос от понятия, силата на разрушението раздроби напълно человеческия род, като свръхсила и като творческа сила на земята.
Понеже от друга страна силата на сътворението вече не съществуваше за человека и нямаше кой да извади человеческия род от този хаос на все нови и нови бесове създавани от силата на разрушението, человеците си останаха с тях.


Етап 33.
Първият человековдъхновител на животночеловеците на земята.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Человчество:
Дълго време животните человеко-може и человеко-жени живяха така в пълно незнание за себе си и в непознаване историята на своето произхождение. Тя се знаеше само от силата на разрушението, която на никого нищо не съобщаваше, за да не бъде победена за сетен път.
После един от человеко-мъжете, кръстен във вода (ЙЕ-ШО), като человеко-вдъхновен и человеко-вдъхновител, поиска да узнае тази истина за мировото и человеческо произхождение и да я предаде на человеците, но тогава хаосът от вери, неверия и разноезичия, дето владееше силата на разрушенията, толкова се разяри, щото всички племена, близки до ЙЕ-ШО се нахвърлиха върху самия него с хули и с камъни, до като най-после го убиха.
По-късно някои последователи на человеко-вдъхновителя съчиниха за него разни лъжеистини, които проникнаха между человеците и така се увеличи още повече хаосът от понятия за мировото и человеческо сътворение, за да победи и този път силата на разрушението, държейки человечеството още в бесове.

Етап 34.
Господарката на человечеството - смъртта.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Человечество:
След человеко-вдхновителя, убит с камъни, се опитаха и други человеко-мъже да открият първоистината върху человеческото и мирово произхождение, но всякога, когато те се доближаваха до първоистината, силата на разрушението се явяваше било във формата на животночеловеци, които да убиятъ първит, било в друга някоя форма, за да ги унищожат и така тази първоистина и тази история за сътворението на света оставаха известни само на силата на разрушението.
С течение на вековете животните человеци почнаха да съзнават, макар смътно, тази сила на разрушението, но лишени от ясна представа за нея, те я нарекоха: Смърт. Смъртта, прочее, не беше нищо друго, освен въплъщение на силата на разрушението, и тя стана за человеците най-голямото страшилище.
От тогава силата на разрушението, под името смърт, остана господарка на человеците на земята след силата на сътворението, и человекът не можеше да се освободи от хаоса на рзноверия по същността на тази смърт.

Етап 35.
Разделянето на человеците на земята на господари и роби.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на съотворението и
силата на разрушението

Человечество:
След като вкара человека в хаоса от бесове, отъ разноверия и разнопонятия за мировото и человеческо сътворение, силата на разрушението замисли още по-голямо раздробление на человеческия род във всички племена и народи на земята.
В този си замисъл тя поласка самолюбието на животнит человеко-мъже и человеко-жени, и внушавайки им мисълта за също такова господство над подобните тям, каквото господство имаше смъртта над тях, раздели человеците в всяко селище на господари и роби, като господарите бъдат покровителствани от смъртта, дори сами те понякога да вършат делото на смъртта спрямо человеците, а робите да бъдат винаги и под страха от господарите и от смъртта, която господарите могат да им причинят. Така се създаде хаосът и в едноверците человеци и в человеческото еднодържавие. Така, с други думи биде завършена картината на всечеловеческия хаос като възстанаха господари срещу роби, сити срещу гладни, боси и голи срещу обути и облечени, имотни срещу безимотни.
Така в общочеловеческия хаос от разноверия и разноезичия завилняха бесове за господство, които докараха пълното озверяване на человека.