Produlgenie ot "Б о г о м и л"
-----------------------------------------

Специално за България богомилството, макар противохристиянско, е било търпяно и е било по-правилно оценявано само от Иван Асен II, благодарение на което тогавашното велико българско царство е било царство на истинско вътрешно братство, без вражди, без неправди и без насилия.

Богомилският календар

Според т.1 част II oт богомилското учение годината се състояла от десет месеца.
Всеки месец е ималъ по 36 дни, а всяка седмица шест дни.
Наименованието на месеците е било: яр, фиар, мар, рар, юар, аврар, севар, окар, ноар и декар.
Според етап 36-и на част първа от мировозрението за сътворението на света, тези десет месеца и съответните им божества, са се назовали и с други имена, както следва: ар(земята), шо(водата), му(слънцето), ко(зеленината), йо(трудът), хо(топлината) цо(плодът), ри(беритдбата), со(пазарит), за(веселието). Тия названия на месеците са били изхвърлени от богомилите, като чужди на славяно-българския език, усвоен от тях.
Богомилите са били изхвърлили имената и на двете главни божества: "ра" (творческата сила, бог на доброто) и "зо"(разрушителната сила, бог на злото, демонът).
Последните две имена, дадени на двете главни богомилски божества, както и ония на десетте божества, споменати по-горе, са били от произход съвсем чужд за богомилите, поради което в глава I-ва т.1 на богомилското учение изрично се забранява споменаването им, като се е разчитало, че така ще бъдат забравени.
След изтичането на десетте месеца по богомилския календар, прибавят се за обикновената година пет мъртви дни, без име, празници, посветени на силата на сътворението, а за високосната година се прибавя още един мъртъв ден, посветен на силата на разрушението.
Тия пет или шест мъртви дни в края на годината и сега се тачат от населението по някои места у нас и те пак се наричат мъртви дни, а някъде мръсни дни. Шестте седмици в месеца са имали по шест дни, които са се назовавали: понделник, вторник, сряду, четвъртък, петък и неделяй. всеки шести ден е бил праздник. Празнуването през работните пет дни в седмицата е било забранено. Наименованието на дните през календарната година с човешки имена е било също забранено.
Презвитер Козма твърди, че богомилите не са спазвали неделните дни и другите празници, установени от християните, което показва, че богомилският календар е бил действително такъв, какъвто го описахме. За него в всеки случай други данни не притежаваме.
Летоброенето на богомилите е почнало, според етап 33 от тяхното мировъззрение, от рождението на човековдъхновителя, т.е. отъ Рождество Христово.
Главните божества на богомилите са били "силата на сътворението" и "силата на разрушението", които не са носили никакви други имена.

Богомилските храмове

Според т.4 на част II от Богомилското учение храмовете на богомилите по вид и по устройство са били като тия на християните, но без икони и без украшения. Храмовите служби, които са били в същност главно проповеди на Богомилското учение, са се извършвали от свещенослужителите само в праздничните дни.
Сещенослужителите са били монаси, на които е било забранено да се женят. За свещенослужители са се допускали и жени девици, които са били длъжни да останат девствени през целия си живот.
На посетителите на храмовете е било забранено да стоят прави. Това е било позволено само на свещенослужителите. Където богомилите не са имали храмове, те са извършвали своето богослужение в къщата на някой предан съмишленик, а където по планините са намирали пещери, обявявали са ги за свои светилища и там са проповядвали учението си, както са го проповядвали във всеки същински храм.
Проповядването на богомилското учение съвсем на открито е било забранено. Насядали по земята или на скамейки, посетителите на храмовете са слушали проповедите на свещенослужителя, застанал пред дверите на олтара. Никой никакво възражение не е можел да прави на проповедника.
Богомилските свещенослужители са носили червено облекло, за разлика от християнските свещенослужители, които са носили черно облекло.
В казанлъшко в подножието на Стара планина има едно селище, което до неотдавна носеше името "червените попове", наречено така, понеже някога там е имало голямо училище за подготовка на богомилски свещенослужители за северна и южна България. То е разположено край "Иванкова пътека", която и сега съществува и по която е минал Иванко от южна България на път за Търново. По съображения, които ни са неизвестни, но в чиято основателност нека ни бъде позволено да се съмняваме, преди известно време, по нареждане от властта древното име на това селище беше заменено с ново, за да изчезне и последната останка, която ни напомняше за богомилската епоха в историята на България.
За Богомилските храмове и за Богомилската служба в храмовете презвитер Козма казва следеното: "Богомилите ненавиждат кръста и не го приемат като символ на правдата в храмовете; те, следователно, не го целуват и не му се кланят; богомилите отричат иконите, на които се кланят християните; богомилите отричат причастието; богомилите отричат и хулят всички литургии и молитви, които се изпълняват от християните. Когато богомилите се кланят и се молят, те не се кръстят".
Че богомилите са имали и проповеднички (жени), вижда се от беседата на същия презвитер Козма против тях. В отдела "изповед" той казва: "Богомилите си прощават греховете сами, па не само мъжете вършат това, но и жените, което заслужава поругание, защото християнството предписва да не се позволява на жената нито да поучава, нито да господства над мъжа, а да бъде само в мълчание (безправна)".
Трябва да се има пред вид, че богомилите са проповядвали равноправие и за жената.

Десетте заповеди на маговете богомили
до всички първосвещеници ипроповедници на богомилското учение

(според златната книга на богомилските магове)

"В името на нашата догма":
Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само:
силата на сътворението
и силата на разрушението

В името на нашата всевдъхновителка, силата на сътворението, като свръхтворческа сила, на която ние служим и която сътвори :
и слънцето,
и месеца,
и звездите,
и земята,
и всички красоти на земята до человека, но не и человека-звяр, ние наставляваме:

1. Съгласно началното учение на нашия всечеловековдъхновител Богомил, да не се допуска при проповедите да се назовава силата на разрушението с думата Сатанаил или дявол, защото тя изразява злото, само според както го разбират павликите (павликените и манихеите), а не както е изразено то в нашето собствено общиарско учение.
2. Да се отбива при всяка проповед обвинението, че сме служили на павлико-манихейския Сатанаил (Дявола), комуто се приписва разпъването на человеко-вдъхновителя Христос, почитан от нас, но отречен като всечеловеко-вдъхновител поради проповедите му към робите да бъдат послушни, и поради това, че той признава кесаря (господаря).
3. Да се отбива при всяка проповед обвинението, че сме служили на павлико-манихейския Сатанаил, който възстана срещу Бога-Отца, за да разруши света. За нас Бог-Отец е свръхтворческа сила, която няма нито име, нито пол, а за проповедниците на лъжечеловеческото възкресение, този Бог-Отец е само мъж, който на земята се явява под формата на цар или на господар, т.е. под формата на разрушителната сила, Сатанаил, Дявола.
4. Да се отбива при всяка проповед обвинението, че сме признавали сътворението на Земята от Сатанаил (Дявола). В същност ние знаем и учим, че Земята и Всемирът са сътворени от "силата на сътворението", на която не придаваме никакъв человечески или животински образ, в каквито образи проповедниците на лъжечеловеческото възкресение представляват своите богове или своите противобогове.
5. Да се отбива при всяка проповед обвинението, че сме признавали сътворението на земния рай от (Сатанаил, Дявола). В същност ние знаем и учим, че земният рай е дело на силата на сътворението, а силата на разрушението се яви, за да разруши този земен рай чрез человеко-мъжа звяр (Сатанаил, Дявола).
6. Да се отбива при всяка проповед обвинението, че сме признавали
сътворяването от (Сатанаил, Дявола) на първите человеци на земята, Адама и Ева, защото ние знаем и учим, че първочеловекът на земята е жената в невинност и че тя е дело на силата на сътворението, а мъжът като человек звяр, е творение на силата на разрушението, ( Сатанаил, Дявола).
7. Да се отбива при всяка проповед обвинението, че сме признавали рождението на първочеловеците Каин и Каломена от бракосъчетанието на Сатанаил във вид на змия с Ева. В същност ние знаем и учим, че от бракосъчетанието на първомъжа звяр, дело на силата на разрушението с първожената в невинност, дело на силата на сътворението, се създаде не человческият, а человекозверският свят.
8. Да се отбива при всяка проповед обвинението, че сме служили на двуличния Сатанаил, който най-напред откри на Mойсея десетте Божи заповеди, а после чрез него разпъна человеко-вдъхновителя Й е-Ш о, водокръстен отъ Й о-Х а н , когато ние работим главно за унищожението на този двуличен получовек, на този человек звяр.
9. Да се отбива при всяка проповед учението за небесния "ад" и за небесния "рай", за които говорят проповедниците на лъжечеловеческото възкресение, защото ние знаем и учим, че Раят и Адът са само на Земята и за человека; Адът, това е человечеството при господари и роби, а Раят, това е всечеловеческото общиарство, основано на равенство и братство.
10. Да се отбива при всяка проповед учението за "грешната и безгрешна человеческа душа". В същност ние знаем и учим, че душата на человека е една, единна, вечна, безгрешна, че тя се изразява само в творческата мирова сила на силата на сътворението, че се вселява само в человеците общиарци, творци на правдата, на мира, на любовта и на равенството, а не в человеците зверове господари, които са въплащение на силата на разрушението и са само за неправди, за неравенство и кръвопролитни насищания на техните бесове.


Емблемата на Богомилите

Върху китката на дясната ръка маговете Богомили татуирали един знак, който представлява две елипси пресечени взаимно под прав ъгъл - едната по продължение на ръката, а другата - напречно.
Този знакъ е белегът (емблемата) на Богомилите. Едната елипса, по продължение на ръката, символизира творческата сила, а другата, напречната - силата на разрушението.
Така татуирани обаче, с този знак-емблема са могли да бъдат само посветените Богомили, т.е. маговете. Да не се забравя, че Богомилите са се делили на две категории :
едните - съвършенни, посветени, магове, а другите - обикновени последователи.

Ч А С Т I.
Мировъзрение
(сътворението на света)
Глава I.
началото и завършекът на първата част от мировото сътворение

Етап 0.
М ъ р т в а т о ч к а

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Разкъсване на мъртвата точка.

Силата на сътворението и силата на разрушението са били затворени дълго време така в тази мъртва точка, от която нищо не се е почвало и в която нищо не се е свършвало.
Силата на сътворението като творческа сила не е могла да бъде вечно в тази мъртва точка, в която е била държана от силата на разрушението.
Тласкана от съзнанието за творчество, силата на сътворението влиза в борба със силата на разрушението и тая борба свършва най-сетне с разкъсването на мъртвата точка, за да се премине от небитие към битие, т.е. да се почне мировото сътворение, сътворението на света.

Етап 1.
Първото сътворение: тяло

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Сътворение:
За силата на сътворението първоначално бе нужно осезание, и първото единственно осезание, върху което тя се спря по замисъл и което тя поиска да създаде, бе : тяло.
От него започва Битието.
Силата на разрушението беше обаче против битието и поради това борбата между тези две сили продължи с още по-голямо ожесточение, докато най-после силата на сътворението сполучи да отстрани от пътя си силата на разрушението и да положи основата на Битието. По - нататък силата на сътворението сгъсти голяма част от своето дихание, за да се огради от небитието и от силата на разрушението. Това сгъстено дихание създаде тялото, пожелано от силата на сътворението в нейния първичен замисъл.

Етап 2.
Сътворението на Земята

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Сътворение:

Силата на сътворението се възрадва много от това първо тяло, сътворено от нея. В началото то беше малко, но после тя в своето творчество го увеличаваше все повече и повече, за да го направи най-сетне толкова голямо, щото никоя сила на разрушението да не може да го разруши. В този си нов замисъл тя го пусна в пространството и каза:
- Върви и да имаш могществото на моята творческа сила, а всяко мое дихание по-нататък да се трупа върху теб, за да станеш най-голямата сила, която наистина вече от нищо да не може да бъде разрушена.
Победената сила на разрушението пък се свиваше някъде в тъмнотите на пространството, гледайки как върху това тяло, най-напред малко, се трупа диханието на силата на сътворението и как по тоя начин то наистина се превърна в едно голямо тяло, от което се създаде Земята.

Етап 3.

Сътворението на Слънцето

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Сътворение:

Силата на сътворението дълго още движи земята в своето дихание, за да я направи колкото се може по-голяма, но после като видя ,че земята е само в мрак, в който силата на разрушението може да се опита да я разруши, реши да създаде за новата своя рожба: светлината, с която да се осветлява земята.
Тогава вече силата на сътворението спря да диша за земята и с по-нататъшното дихание създаде второто свое творение Слънцето, в което вложи:
всичкия огън на вдъхновението си,
всичкия огън на творчеството си,
всичкия огън на свръхсилата си,
който огън никога да не загасне и да дава светлина на Земята во веки.

Етап 4.

Сътворението на месеца (Луната)

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Сътворение:

Голяма беше радостта на "силата на сътворението" като видя да блести Слънцето в всемира и върху земята, но "силата на разрушението" търсеше още тъмнотите, в които да се промъкне, за да се опита да разруши земята, която заедно със слънцето стана основа на един мир, дето силата на разрушението трябваше да бъде окончателно погубена.
"Силата на сътворението" схвана опасността от мрака, в който остава земята от другата страна, гдето не я осветлява слънцето, и тогава тя реши да създаде второ слънце за неосветенета част на земята от първото слънце.
Tака силата на сътворението събра пак всичкото си дихание, за да добие първото си вдъхновение за сътворението на новото слънце.
Силата на разрушението, обаче като видя, че при това второ слънце тя не ще може вече да се доближи никога до земята, събра всички свръхсили, останали още в нея и се нахвърли с всичката си ярост върху силата на сътворението.
В тази борба между силата на сътворението и силата на разрушението, вместо второ слънце, силата на сътворението сътвори едно малко тяло, пак в светлина, но не като тази на слънцето, което бе месецът (луната).

Етап 5.

Сътворението на звездите

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението

Сътворение:

След като силата на сътворението сътвори земята, слънцето и месеца, тя продължи по-нататък опитите си да сътвори второ слънце. Понеже всеки неин опит бе попречван от силата на разрушението, тя успяваше да създава само все по-малки и по-малки светлинни тела, които недовършени така в борбата между силата на сътворението и силата на разрушението, се откъсваха и оставаха разхвърлени из пространството. По тоя начин се създадоха за всемира и звездите.

Етап 6.

Догма: начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Празненство:

След сътворението на месеца и звездите от силата на сътворението, земята, макаръ слабо осветявана от месеца и звездите от към страната, гдето слънцето не можеше да я огрее, все пак не беше вече в мрак. Силата на сътворението остана прочее доволна и се оттегли на почивка, т.е. в праздненство.
Силата на разрушението пък, като видя, че на земята и във всемира няма вече мрак, се счете за победена и отиде при силата на сътворението, на която се призна за напълно подчинена.
Така се завърши първата част на мировото сътворение на земята, на слънцето, на месеца и на звездите.