Това си ми го пратила ти преди време и съм си го запомнила. Често се връщам към него:

"Истината е много проста (като всяка истина) и може да се каже с едно изречение:
Ти си Този, който Си.
Ти и Той сте Едно.
Всичко е Съзнание и Съзнанието е всичко.

Но трябва много време, за да се разбере,а още повече- да се живее.

С други думи, истината е, че ти не съществуваш. Ти си само образ, сън в нечие съзнание.
Но парадокса е, че Съзнанието, в което се проявяваш- си Ти самият, твоята истинска Същност- Чистото Съзнание, детския поглед на света.
И то е тук и сега с теб, а не някъде, където да го достигнеш с усилия.
Само приеми този факт и го осъзнай дълбоко. Тогава вратата ще се отвори.По-скоро булото, което скрива Истината, ще падне.

А страха при това разбиране е от загубата на егото, на свободната воля.
Да не се страхуваме, защото самоличността се запазва, а Свободата става безкрайна.
Човек остава да живее едновременно като Вечно Съзнание и със своята индивидуалност. "

Дъгата