Сърдечни поздрави на целия екип на "Море от любов"...
Мой приятел ми каза, че тук има нещо, което ме касае и се оказа прав:)
Изненадана съм, че някой въобще се е сетил за мен след толкова време, но ви благодаря. Благодаря и на предаването затова, че ми подаде ръка в труден миг. Много неща не помня от миналото лято, когато животът ми се преобърна. Но нито за миг не съм съжалявала, че съм приела предизвикателството да се появя пред цяла България и да кажа, че обичам, че страдам, че тъгувам...
Развитието на моята история не беше положителна, поне пред камерата. 8 месеца по-късно смея да твърдя, че стъпвам вече на краката си отново. Пак виждам слънцето, пак се радвам на живота.
"Море от любов" бе моята спасителна жилетка. Още една горчива чаша трябваше да изпия и то пред хиляди пред екрана, пред мнозина в залата. Изпих я до дъно, но разбрах, че си струва да страдаш за някого, когото наистина го има. Реален, а не създаден образ от лъжи, илюзорна външност и празна душевност. Няма нищо по-жестоко от хората, родени без души...
Не съжалявам! Щастлива съм, че се отървах навреме. Благодаря на Наталия и на нейния екип, че ми отвориха очите да видя как съм се устремила към едно нищо, към пропастта, над която висях години наред, балансирайки между поредния компромис и поредната преглътната измама.
Рискувах много. Но останах с високо вдигната глава. Истинските приятели останаха до мен. Фалшивите изхвърлих зад гърба си. Останах над клюките за мен и скритите погледи с още по-скрити коментари вярно ли е, или не...
Старателно изтрих с насмешка онези текстови съобщения, които анонимен прати на мобилния ми телефон с цел да ме уязви. Жалко, не успя!
Като публична личност допуснах камерата да надникне в най-съкровената част от живота ми. За мнозина сгреших, но за мнозина - не...Най-смелите ми подадоха ръка за поздрав, за смелостта, за куража...И пак благодаря...
Времето минава. Не забравям, но разбирам. Проглеждам и това, което днес очите ми сочат за онова, което са виждали в миналото не ми харесва. Кара ме да се чувствам като слепец, току що отворил очи за шепа светлина...
Бъдете истински. Бъдете хора. Фалшът само би ни окачил на бесилката.

И нещо лично за Наталия,
никога няма да забравя очите ти, които ме гледаха питащи, пълни със сълзи от съпричастност с моята болка в онзи безумно горещ летен ден. Аз не знаех как да отговоря. Но удържах на думата си. Започнах отначало. На чисто, макар че мръсотията понякога сякаш ме преследва от миналото. И не ме е страх, след като оцелях от този ад знам, че е било за добро. Знак от съдбата. Точно навреме. Господи, чак сега си давам сметка какво ми каза последния път по телефона. Ти сигурно не помниш, но аз - да...Не си заслужаваше, той просто не струваше....

Обичайте се!