ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО, ПАНИЧЕСКА АТАКА, АГОРАФОБИЯ


Паническото разстройство се състои от панически атаки и по-продължителни (един месец или повече) придружаващи ги симптоми, като загриженост, че може да последва нова атака и наличие на тревога за значението на паническата атака. Налице е паническо разстройство, ако пациентът е преживял повече от една паническа атака. Паническото разстройство може да се състои от паничестки атаки и агорафобия, но може да бъде паническо разстройство, без агорафобия.





Паническата атака се състои от период на внезапно възникваща много голяма тревожност и силно нарастващ страх и придружаващи ги соматични (телесни) и психични симптоми. Най-честите симптоми включват треперене, по-повърхностни вдишвания и издишвания (скъсено дишане),усет за туптене в тялото, свързано със сърдечната дейност, болка (или стягане) в гърдите, топли вълни, студени вълни, усет за парене (особено по лицето и шията), изпотяване, гадене, виене на свят (или лек световъртеж),чувство на празнота в главата, ускорено дишане, парестезии (усет за парене), чувство за задъхване или задушаване, промяна в заобикалящото или чувство, че нищо не е реално. Тези соматични симптоми усилват тревогата, а последната усилва симптомите, т.е. получава се порочен кръг. Трябва да се подчертае, че не всички симптоми се появяват в един и същ болен, като във всеки отделен болен са налице само някои от изброените по-горе симптоми.





Страхът е внезапен, а симптомите се появяват много бързо и то изразени в много висока степен. Пристъпът трае минути (по-често до 10 минути), като някои от симптомите се задържат по-продължително време. Много съществена характеристика на пристъпа е, че пациентът се страхува много силно от симптомите и често приема, че това може да е сърдечен удар, полудяване, умиране. Според мнозина от преживелите паническа атака, това е най-силният страх в живота им. В някои пациенти симптоматиката не е така драматична, т.е. проявите не се изявяват в много висока степен. Обикновено атаките се появяват без въздействието на провокиращи фактори. Често силният страх в пациента води до силното му желание (подтик) да избягва мястото и ситуацията, при които е възникнала паническата атака.





Колкото и да си приличат картините на атаката в отделните болни, те се различават в много отношения, напр. по различните симптоми, степента на тяхната изразеност и други.





Паническото разстройство се среща и започва в различни възрастови преходи като по-често започва в края на пубертетната възраст и началото на зрялата възраст. То се установява и в детска вързраст, а може да започне в зряла възраст. Честотата на това разстройство в населението варира от 1.5 до 5%. Паническите атаки могат да са по-редки (по няколко в годината) до по-чести (по няколко в един ден, за определен период от време). Паническа атака може да се появява и при други психични разстройства и соматични болести, без това да е паническо разстройство, но в отделни случаи заедно със соматичната (телесната) болест може да присъства и паническо разстройство. В повечето пациенти паническото разстройство се повтаря. По-често в рамките на паническото разстройство са налице и депресивни симптоми, като в някои периоди депресивните симптоми могат да доминират над симптомите на паническото разстройство.





Агорафобията* се състои от загриженост на пациента да не попада в места или ситуации, в които ще има затруднение да получи помощ при появата на симптоми на паническа атака или отделни нейни симптоми, като прилошаване, падане или дори умиране. Затова пациентът избягва такива места и ситуации. В някои случаи пациентът не излиза сам от дома, страхувайки се, че ще му прилошее и ще падне. Затова той изисква придружител за да отиде на пазар, до работното място или другаде. Някои от пациентите поради тази причина не излизат продължително време (дори години) от дома си. Някои от тях не смеят да се отдалечат от болница или друго медицинско заведение, защото по този начин те се лишават от спешна медицинска помощ, в случай, че им прилошее или паднат или получат сърдечна атака и други. Те се боят от места с много хора, особено в затворени помещения, където може да се затрудни получаване на помощ заради страданието. Те избягват места с много хора, затворени места като лек автомобил, автобус, асансьор и други, където може да бъде затруднено получаването на медицинска помощ. (Един пациент, поради паническото си разстройство, не ползваше общественият превоз, трамвай, тролейбус и автобус в София и пътуваше до работното си място и обратно и на други места само пеш години наред.) Агорафобията може да протича с появата на панически атаки или пък може да е налице без да се придружава от панически атаки.





Паническото разстройство, с или без агорафобия, следва да се разграничава от други тревожни разстройства, което изисква внимателен анализ на картината и протичането му от изследващия лекар-психиатър.





Погрешно е пациентът да скрива наличието на панически атаки и поведението, причинено от агорафобията. Той трябва да търси помощ от психиатър, който би могъл да помогне, а в някои случаи дори да промени живота на пациента с ефикасно повлияване на това разстройство.





Лечението на паническото разстройство е процес, който изисква добри познания и умения от страна на лекуващия лекар. То изисква търпение от страна на пациента, както и последователност при изпълнение на задачите по провеждане на терапията. Лечението обикновено е доста успешно, поне в голяма част от пациентите, особено когато лечението е комбинация от лекарства и психотерапия. Лечението на паническото разстройство е толкова по-податливо на терапевтично повлияване, колкото пациентът по-добре познава същността на разстройството и нереалния (ирационален) страх от симптомите. Затова гаранция за успех е желанието на пациента, а след това и неговата последователност в запознаване със самото заболяване. Запознаването на пациента, поне с някои страни от това разстройство, е първата стъпка в психотерапията, която се прилага на пациентите.





За лечението на паническото разстройство се прилагат различни медикаменти, принадлежащи към няколко групи лекарства: а/. селективни инхибитори на серотониновият обратен захват (SSRIs), механизъм, който води до повишаване на концентрацията на серотонина в мозъчните синапси; б/. бензодиазепинови препарати, които повлияват тревожността и в/. трициклични и четирициклични антидепресанти. От психотерапевтичните методи често се използват: когнитивна психотерапия, поведенческа психотерапия и по-конкретно десензитизация на личността към страха от появата на симптомите на паническата атака, както и интероцептивна сензитизация/индукция на симптомите.





Терапията на паническото разстройство, независимо дали е самостоятелно лекарствено лечение или психотерапия или комбинация от двата подхода се провежда и ръководи от лекар-психиатър или психолог-психотерапвет (за психотерапията), с активното участие на пациента. Самолечението не е ефективно и по-точно, то не е възможно.





Целите на лечението са няколко. Една от тях е да се предотвратят паническите атаки и да се знае от пациента, че симптомите не показват сърдечен удар; те не крият опасност за здравето и живота на пациента. Друга цел е по време на атака да се смекчава силата на страха. От съществено значение е терапевтичното повлияване на агорафобията.





Лекарствените средства обезчувствяват някои клетъчни групи (неврони) в точно определени мозъчни образувания, каквито са амигдалата и хипокампа. По този начин се нормализира нарушеното функциониране на съответните клетки (невроните) в двете мозъчни образувания. А нормализирането на нарушените функции води до терапевтичното повлияване на паническите атаки, страха от симптомите на тези атаки и агорафобията (страх от появата на панически атаки и затрудненията от съответната ситуация, които могат да възпрепястват оказването на съответна помощ на страдащия). Тези нарушения се повлияват от добре проведена психотерапия също чрез обезчувствяване (десензитизиране) на страдащия към страха от поява на атака и на нейните симптоми.

____________________________________________________________