СЕНКИТЕ НА НАР ШАДА

Зловонието изпълваше тесните улички и подсещаше редките минувачи за печално известните подземия на Нар Шада, карайки ги да се отдалечат бързо от този район. Купчините боклук подсказваха, че санитарните дроиди също рядко идват насам. Вечен здрач изпълваше въздуха. Слънчевите лъчи никога не проникваха на долните нива, а парата и дима от многобройните отдушници още повече влошаваха нещата. Единствената светлина идваше от неоновите реклами над металните врати. Гетото на богатия град събираше отрепките, които не бяха достойни дори за порочния Мос Айсли. Мръсните маси на многобройните барове служеха за офиси на главорези и контрабандисти, толкова често, колкото и за бюра на изтъкнати бизнесмени, криещи се от очите на властта. Местните заведения бяха предпочитано от подземния свят място за срещи.

Придвижвайки се между две от тях един очевидно пиян деваронианец се стараеше да запази равновесие, подпирайки се на останките от стар спидер, но няколко неуспешни опита да продължи пътя си го накараха да се отпусне на земята. Не му оставаше друго освен да седи на земята и да наблюдава минаващите покрай него, потърквайки счупеният си рог. Погледът му се задържа дълго върху един имперски лейтенант. Тук рядко идваха дори щурмоваци, а офицери - почти никога. Деваронианеца се усмихна кисело и си помисли, че Империята е ядосана и очевидно някой ще си изпати тази нощ.

Лейтенант Рашак разглеждаше с отвращение тясната улица. През кариерата си беше виждал каторги с по-добри условия и му се струваше невъзможно, някой да живее тук доброволно. Преодолявайки погнусата си, той се огледа внимателно и с облекчение забеляза бара, който търсеше. Краката му сами го поведоха натам, водени от надеждата да се скрие от стелещата се наоколо мръсотия и воня.

Пантите на вратата изскърцаха под тежестта на дебелата стомана. Сумрачното задимено помещение не предлагаше значително по-добра гледка от улицата навън. Погледът на лейтенанта се плъзна по масите изпълнени с всевъзможни същества. Някои от тях също го забелязаха, разговорите замряха и много посетители се опитаха да се слеят със сенките. Един родарианец постави ръката си на ръкохватката на бластера си и се загледа предизвикателно в лейтенанта, който отговори на погледа му. След няколко секунди куража напусна зеления хуманоид и той вдигна ръце, мърморейки на родния си език. За негов късмет имперският офицер не беше дошъл заради него и продължи спокойно към бара, игнорирайки го напълно. Щом обърна гръб на масите, много от посетителите трескаво се запътиха към изхода.

Самият бар беше покрит с мръсни петна, част от които подозрително приличаха на кръв. На места личаха обгорели следи от бластерни изстрели и драскотини от виброножове. Повечето изглежда бяха доста стари. Причината очевидно се криеше в това, че не бяха много тези, които се осмеляваха да си изпуснат нервите пред огромния яз, стоящ зад бара. Лейтенант Рашак не се притесни от навъсения му поглед и внимавайки да не докосне мръсния плот, се опита да привлече вниманието му. Гигантът се приближи бавно, говорейки високо на своя език:

- Само вода. - поръча си лейтенанта - Готово ли е всичко?

- Носиш ли парите? - на свой ред попита яза с почти неразбираем акцент.

Рашак извади тънък плик от джоба си и му го подаде. В отговор огромният хуманоид наля чаша вода и посочи близкото сепаре.

- Дай ми знак когато се появи. - каза имперският офицер и се запъти към посочената маса.

Тясното сепаре имаше защитно поле, което освен изстрели можеше да спира звук и радио вълни, както и възможност да потъмнява, скривайки тези, които са вътре. Лейтенантът включи всички защити и се разположи удобно. Не посмя да се докосне до мръсната чаша, но и не му се наложи да чака дълго. Един загърнат в кафяво наметало ботанец се приближи до бара. Нервното му държане будеше подозрение, тъй като непрекъснато се оглеждаше наоколо и държеше дясната си ръка под плаща. Изглеждаше толкова жалък и притеснен, че лейтенант Рашак нямаше нужда от сигнала на бармана, но все пак спокойно изчака нещастника, да подаде скришом малък пакет на яза и да се запъти към изхода, след което се изправи и тръгна след него.

Навън ботанеца се затътри с бавни стъпки към една странична уличка, минавайки покрай пияния деварониянец, който Рашак беше забелязал на влизане. Следвайки го имперският офицер постепенно се отдалечи от сравнително осветената от реклами улица. Тук вонята беше още по нетърпима, а на места настилката се пързаляше. Лейтенанта тъкмо благославяше тъмнината, за това че му пречи да вижда в какво стъпва, когато ботанеца рязко спря и се обърна. Тихият му глас се прокрадна в мрака:

- Носите ли картите?

- Разбира се. Защо е целия този цирк? Не можеше ли да се срещнем на кораба, както обикновено?

- Това няма значение. По-добре погледнете зад вас… но се завъртете бавно. - каза ботанеца, изваждайки бластера си.

Лейтенантът се обърна плавно и видя зад себе си деварониянеца със счупения рог, който вече не изглеждаше ни най-малко пиян… или поне бластера в ръката му не трепваше. Рашак прецени, че ако посегне към собственото си оръжие, шансовете му да оцелее при кръстосан огън са доста малки и се загледа в тъмните стени търсейки някакво прикритие, което може да достигне. За негова изненада от сенките изникнаха силуетите на дузина имперски щурмоваци. Още преди да се опомни, един от тях заговори със свикнал да дава заповеди глас:

- Лейтенант Рашак! В името на Негово Величество Император Палпатин Вие сте арестуван!

- Но… те са бунтовници… не виждате ли, че…

- Предайте оръжието си незабавно! - прекъсна го гласът на сержанта - Това са инспектор Лак Джоу и детектив Сеон Велесия от Корпоративния сектор!