|
Това е продължението на вече попретъпканата тема “Странно е, но вие имате думата”. Irreal с право ме посъветва да направя нова тема, че старата взе да се задръства, но за да не се налага да се ровичкате и в нея, та да разберете за какво става дума, ще копирам в тази първата част.
Ето ги героите в първа част:
Irreal-човек. Жена, която не подозира, че скоро ще осъзнае истината за Матрицата
Bamze*-дете-потенциал. Помага на Оракула
[Matrix] Chost-бунтовник. Следи irreal докато дойде време да й бъде обяснена реалността
Действието се развива точно в паузата между The Matrix и The Matrix:Reloaded-появява се Нео, за когото се смята, че е Той. Все още малко вярват в него, но е доста известен.Силата му расте и бунтовниците използват момента да спасят колкото се може повече хора. Агент Смит е изчезнал, но това не прави по-леко положението, тъй като машините все по-упорито действат, сякаш осъзнали новата заплаха от страна на Нео
Пронизителният пищящ звук на ел. будилник бързо изтръгна irreal от сладкия й сън. Тя още през мъгла погледна към циферблата и това, което видя, я накара веднага да скочи на крака.
“По дяволите, пак ли? Писна ми!” –гневеше се без глас момичето, докато бързаше по претъпканите улици. Знаеше, че пак закъснява за новата си работа, а минувачите никак не й помагаха като я блъскаха непрекъснато. Може би и затова не забеляза човека, който я следеше от както бе излязла...
От както й бяха казали, че е “по-различно дете”, Bamze* дълго време не искаше да се примири с фактите. Може би защото и тя желаеше да живее като всяко нормално дете, макар и сама да се бе убедила, че това не й се отдава особено. Не и с дарбата, която имаше(Bamze* предпочиташе да я нарича проклятие). Детето можеше да чете мисли. Лесно, дори и без да желае, до нея достигаха мислите на околните, даже и тези, които би трябвало да си стоят скрити в най-тъмния ъгъл на съзнанието. Това би било интересно, ако всички хора бяха добри. Но понеже не би било възможно, момичето от малко беше принудено да понася цялата злост на мислите, които “чуваше”-мисли на обикновени хора, на лъжци, луди, убийци...Bamze* искаше поне за миг да се измъкне от ролята си на радар за човешки мисли, но това ставаше възможно, само когато заспи.
-Обичаш да спиш, нали, детето ми?-беше я попитала Оракула при първата им среща.
-Да.
-А защо?-бе продължила да пита старата жена.
-Защото всичко ми се струва по-истинско...-беше й отговорило малкото момиче.
Сега Bamze* , вече на 16, си бе дала сметка, че всичко да ти изглежда по-нормално в съня, е лесно разбираемо на фона на способността да четеш съзнания. Момичето вече беше “просветено” от Оракула какво всъщност е реалността, знаеше за Матрицата и живееше при съюзничката на Зион заедно с другите надарени, помагайки й да прецени хората, които щяха да бъдат освобождавани от “реалността”. Макар и да не желаеше да го признае пред себе си, Bamze* сякаш още не “беше намерила себе си”. Тя очакваше нещо. Нещо, което и сама не знаеше какво представлява, но то бе толкова натрапчиво, че наскоро беше започнало я разсейва от вълните човешки мисли, които я заливаха.
[Matrix] Ghost бе приел мисията да следи irreal докато дойде момента да бъде измъкната от Матрицата, не просто защото капитан Ниоба му го бе наредила. Той обичаше работата си. Макар от скоро да бе зионец, а още по-отскоро да беше втори командир на три-екипажният “Логос”, той беше приел присърце каузата на бунтовниците и правеше всичко по силите си да не бездейства, дори и ако се налагаше сам да си изнамира задачи.
“Още малко й е нужно. Само още малко и ще може да прогледне...”-мислеше си той, като наблюдаваше как irreal се качи в едно такси. След това си обърна гърба, усмихна се леко и пое в неизвестна посока...
To be continued
Очаквам мненията ви. Ще съм благодарен за критики, така ще поправя пропуските.
Всички, които желаят да участват са повече от добре дошли. Условията можете да намерите някъде из моите постове по темата, но май най-ясни са в началото.
|
Маtrix story
