Матрицата в Матрицата е матрица в Матрицата / Фен клубове / Филмови / Матрицата

Не съм чел тези сериозни теории, но съм писал схващанията си относно Вселената и Действителността. Ако някой се интересува:

"Матрицата в "Матрицата" е матрица в матрицата"
http://eim.hit.bg/eim22n/eim22/matrica.htm

http://eim.hit.bg/eim18/predopredelenost2.htm

(...)
"Щепселите" в Действителността са сетивните клетки. Чрез тях се получава информация ОТ Действителността, ВЪВЕЖДА СЕ информация отвън, в паметта на човека. Всъщност всички физични особености на средата, в която се намира човекът, са входни данни за определяне на поведението му в пълни подробности - до най-малките съществуващи частици - вярно, "щепселите" в Действителността са доста...
Чрез движенията на тялото се ИЗВЕЖДА информация от паметта на човека в Действителността. "Памет" в случая има широк смисъл - информацията, пазена, например, в конкретната форма на тялото и конкретните движения, които могат да се извършат, също е памет. Част от Действителността, разбира се, е самото човешко тяло, всяка частица от него.

- Всяка промяна на частица от човека ИЗВЕЖДА данни от човешкото тяло и ги ВЪВЕЖДА в Действителността.
- От друга страна промените НЕ СЕ ИЗВЕЖДАТ в Действителността, защото ВИНАГИ СА БИЛИ ВЪВЕДЕНИ. И да се измени пространственото разположение или енергията на някоя частица, тя си остава в същата Памет (Вселена). Пространствената промяна, преместването си е... чисто местене на стойност от една клетка на Паметта в друга, както се извършва при сметачите. Няма откъде да въведем нова информация във Вселената ("Закон за запазване на веществото и енергията").

Живият сметач - човекът притежава ВХОДНИ и ИЗХОДНИ "шини" към Вселенския Сметач, така както Нео е свързан със своеобразни "шини" към огромния Сметач, който управлява Системата.

Ние чувстваме това, което входовете ни съобщават (както казва героят на Джон Траволта в "Риба Меч": "What the eyes see, the ears hear - mind believs." (или както е)) - "истинско" е това, което сме възприели първо, ПО-СТАРИТЕ СПОМЕНИ, с които сравняваме новите.

Ако новото знание (взаимосвързана информация) съвпада достатъчно със старото, то новото също ни се струва "истинско"; ако не съвпада - "е лъжливо", "измислено", "неистинско".

Например как разпознаваме, че някое изчертано от сметач, "изкуствено" изображение не е истинско? Съвсем просто:

Има по-малко подробности, отколкото действителните, които сме виждали и виждаме постоянно.
//Ако ((подробности_образ) < (подробности_Действ)) изкуствен
Формите и особеностите на предметите са различни от тези в
Действителността - има повече остри ръбове, могат да се различат многоъгълниците, изграждащи обема; има по-ярки отражения, по-ниска разделителна способност, по-различни цветове...
Има по-ограничени възможности за взаимодействие.
Виждаме го само на определено място, напр. платно на показвач, и знаем
предварително, че щом го възприемаме от там, то образът "не е истински", дори да е толкова подробен, че да ни се струва истински...
и т.н...

Всъщност определянето на въображаемостта на въображаемото е сведено до сравняване на един въображаем образ с друг; сравняване на спомена за особеностите на Действителността с особеностите на въображаемия свят, за който се чудим дали е "истински" или не.
(...)

Лично: