Няма такива естествено.
И тъй като и двете хипотези са недоказуеми следва, че ние живеем в ТАКЪВ свят само, защото сме научени много силно да вярваме, че той е истинския.
Нали?
Вярваме толкова силно, че дори когато се сетим, че нямаме никакво сериозно и логично основание да приемаме ТОЗИ свят за реален (с изключение на това, че друг просто не сме "виждали"), дори за миг не се разколебаваме да кажем - "ми то си е очевидно - това е реалността".

Ето ти например имаш много силна вяра във реалността на света.
А какво би станало ако по някакъв начин се научиш (или някой те научи) да вярваш също толкова силно и без капка съмнение, че можеш да летиш? Да ЗНАЕШ, че можеш да летиш, въпреки че нямаш начин да го докажеш. И в момента, в който ти ЗНАЕШ, че летиш това за теб ще е равносилно на истинско летене. То ще Е истинско летене.
По същия начин ако по някакъв начин спреш да вярваш, че можеш да ходиш - ти повече няма да можеш да ходиш. В смисъл - да повярваш, че не можеш да ходиш е също толкова невъзможно, колкото и да повярваш, че можеш да летиш.
Въпросът тук е способни ли сме да се НАУЧИМ да вярваме толкова силно и безрезервно в нещо изцяло противоречащо на сегашната ни вяра т.е. дали преди всичко НЕЩО може да ни накара да повярваме, че всичко е въпрос на вяра и възможно ли е да "разчупим" границите тази вяра без да се побъркаме?

Има и още един въпрос - какво ИЗБИРАМЕ? Защото от момента, в който се изправим пред парадокса на ВЯРАТА ние всъщност се изправяме пред избора - просто да го подминем или да се опитаме да видим "колко е дълбока заешката дупка". И това вече не е просто филм.

В това с две думи е смисълът на "Матрицата" за мен.