текст: Дамян Дамянов
музика: Тончо Русев
РАЗПИЛЕЙ МЕ ТИ ЦЯЛАТА
(албум "Камино")
Той спря до мен, повика ме и вятърът
косите ми оплете във кълбо.
Повярвах в миг във любовта -
във святата, във живата и вечна любов.
Но вятърът го грабна пак, открадна го.
Пак вятър глух и ни очи, ни звук.
И пак сами - със таз земя, грамадната,
и с вятъра, и с никой друг.
Ветре мой, мой самотнико,
вместо него люби ме ти!
Разлюлей пак живота ми
с бури ме връхлети!
Ветре мой, не разбра ли ти -
двама с теб носим пролетта.
Разпилей ме ти цялата
като цвят по света!
Друг спря до мен, прегърна ме, а вятърът
прошепна ми с един забравен глас:
любов за миг ти дават тук приятели,
но истинска - само аз.
Ах, ветре мой, ревнивецо,
тъгата ми недей събужда от съня дълбок.
Животът ми е пълен със приятели,
вселената - със много любов.
Ветре мой, мой самотнико,
в радост и в скръб люби ме ти!
Разлюлявай живота ми,
вечно с мене бъди!
Ветре мой, не разбра ли ти -
двама с теб носим любовта.
Разпилей ме ти цялата -
влюбен цвят по света!
|