С разкопките край Враца археолозите се надяват да намалят набезите на иманярите в района



21 юни 2007 | 13:29 | Агенция "Фокус"



Враца. С разкопките край Враца археолозите се надяват да намалят набезите на иманярите в района, предаде кореспондентът на Агенция “Фокус”. При обход още в началото на годината - на 11 януари - историците установили, че там се извършват незаконни разкопки. Интересът на иманярите бил предизвикан от многото находки. Още при строежа на Алпийския дом са намерени монети на тракийските царе Севт ІІІ и Аматок, което било основание да се смята, че става дума за селище от ІV век преди Христа, а това подхранвало въображението на иманярите. От района на града и околностите му произхождат три монетни находки. Първата се състои от денари, отсечени в Дирахиум на Адриатическото крайбрежие. Намерена е на 5 км от Враца. Втората монетна находка е открита на 2 км източно от града и в нея влизат тетрадрахми от Рим и Дирахиум. Монетите от двете находки са от ІІ-І век преди Христа. Третата е открита в района на града. Съдържа в себе си тетрадрахми отсечени в провинция Македония през 89 година преди Христа от името на квестора Езилас.
В местността Вратцата, където в момента текат разкопките, е намерен и бронзов печат за изработка на монети. Надписът и изображението свидетелстват, че е от времето на Октавиан Август. Те отговарят на лицевата страна на денарите, отсечени в периода 17-16 век преди Христа. В района на проучваното селище Градището е намерена и сребърна обеца от І век, украсена с декоративни висулки. В него е открита и римска бронзова лампа. Тя е подобна на един от екземплярите в Ескус, Плевенско, и от тип, който е характерен за края на І и началото на ІІ век. От Враца произхожда и фрагмент от каменен саркофаг от ІІ век. В града е намерен и надпис от ІІІ век на старогръцки език, посветен на богинята Хера.
През Средновековието проходът Вратцата е укрепен със сложна система от съоръжения. Единственото по-сериозно археологическо поучване е осъществено през 1985 година за един кратък период от време само от месец. Иманярите били изкушени и от находка, която е направена през далечната 1942 година. Тогава около мястото, на което сега е паметникът на Радан Воевода, са намерени останки от църква, строена и зографисана през 13 век. Намереният надпис, който сега се намира в музея, свидетелства, че храмът е част от царски манастир, който бил дарен от българския владетел Михаил ІІ Асен. В близост до него се намират и три естествени пещери, даващи основание на иманярите да смятат, че в тях са скрити богатства. С разкриването на археологическите пластове това лято археолозите се надяват да изпреварят бъдещи набези на недобросъвестни търсачи на ценности. Учените вярват, че ще извадят на показ скритото под земните пластове, за да не бъде провокиран интересът на иманярите и в бъдеще време.
Румяна БОРИСОВА