|
Признай си без бой не си учил предмети като старобългарски и старобългарска книжнина. Иначе няма спор много си добър в езиците!
В старобългарския от 9-11 век има падежи и то бруталните 7. В края на 11век отпадат 12-14 век вече среднобългарския ги няма.
Да най-вероятно заради смесването с прабългарите с отпаднали и падежите. Но както да въртим и да го сучем в писмените паметници от 9-14век. думите на 95% са славянски.
Не е вярно, че в Преслав се наложил Солунския диалект. Прочети това!
В България литературният език се изгражда на широка диалектна основа — южнобългарския солунски говор, североизточнобългарския преславски говор и югозападнобългарския охридски говор. По такъв начин книжовният език става общобългарски не само по функция, но и по състав. В литературния език навлизат езикови особености от диалектите, тъй като през този период писменият език запазва връзката си с говоримата реч. В него проникват нови явления, последица от естествения му развой.
В резултат на плодотворните Кирило-Методиеви традиции, на всестранното литературно развитие и на интензивните усилия на книжовниците старобългарският литературен език в България достигнал своя разцвет. Той е разполагал с богатство от думи и форми, с развита фразеология, с гъвкава граматична структура, с художествени изразни средства, със способност да предава дълбочината на човешкото мислене. Използвал се е като общонароден литературен език в разнообразни сфери на обществения живот — в художествената и специалната литература, в държавния апарат и църквата.
Международно значение на книжовния старобългарски език. Старобългарската култура, книжнина и реч си спечелват авторитет сред славяните и се превръщат за тях в извор на просвета и книжнина. Старобългарският литературен език още с възникването си се употребява като книжовен език и вън от своите народностни граници. Наред с основната си функция — да бъде литературна форма на българския език, той получава втора функция — да бъде международен книжовен език на редица славянски и не славянски народи от Източна Европа. През IX век чрез дейността на Кирил и Методий старобългарският език става литературен език в Моравия, Панония и Хърватско. От X век нататък от България той се пренася в Русия, Сърбия и Влахо-Молдавските княжества. В тези страни той се видоизменя под влияние на местните езици. Тези видоизменения носят название „редакция на старобългарския език": моравска, словенска (панонска), хърватска, руска, сръбска, влахо-молдавска. Руската редакция на старобългарския език се установява особено трайно в богослужението, нормира се чрез практиката на ръкописните и печатните църковни книги и получава името църковнославянски език. През Възраждането църковнославянският език оказва влияние върху формирането на съвременния български книжовен език и по такъв начин редица старобългарски особености през руския и църковнославянския език обратно се връщат в новобългарския език.
Поради употребата му като общ литературен език на славяните през Средновековието някои чуждестранни учени наричат книжовния старобългарски език „старославянски". Това название е неправилно, тъй като всеки език се означава според народностната си основа, а не според неговите функции. Затова българският книжовен език през старобългарския период трябва да се назовава със собственото си народностно име — старобългарски.
|
Re: За българската история... [re: palasto]
