|
Ами и тук има голяма конкуренция :-) То е ясно за нас кое ще е по-изгодно, ама какво мислят по въпроса Ловеч и Плевен :-)
Сдружението за изграждане на тунел Троян - Карлово една уникална железопътна инициатива
Инж. Георги СТАЙКОВСКИ
Когато в публичното пространство и между специалистите се дискутират вариантите за строителство на тунел през Стара планина, като че ли най-често лансираният е този за автомобилен тунел под Шипка. Покрай приетото разположение на новия мост над р. Дунав при Видин - Калафат се възкреси още един проект за тунел - под Петрохан. Съществува обаче и друг вариант за строителство на трансбалкански тунел - при град Троян, отдавна известен и проучен, който не е толкова популярен сред широката общественост, но за сметка на това предлага много по-добри технически, стратегически и икономически възможности.
Идеята за тунел в Централна Стара планина при Троян датира от началото на XX век, когато академик инж. Лукан Хашнов (първият български академик по строително инженерство) предлага изграждането на железница Дунав - Егея - “Нашата най-главна железница...главна артерия за износ на индустриалните и естествени продукти на Източна Европа към Средиземноморието”, която да свързва най-южните дунавски пристанища Никопол и Свищов през Плевен, Ловеч, Троян, Карлово, Пловдив, Асеновград, Смолян с Бяло море. Предвижда се Балканът да се премине с един базов тунел под Зеленика с дължина 5500 m и с няколко по-къси тунела.
По-късно, през 20-те и 30-те години на XX век, идеята за прокопаване на тунела при Троян активно се подкрепя от тогавашния главен директор на БДЖ и виден транспортен деец инж. Любен Божков, според който “Само с построяването на тунела при Троян се разрешава нашата железопътна проблема и се оформя железничната мрежа... Само с постройката на линията Ловеч - Троян - Кърнаре и подбалканската линия Макоцево - Сопот може да се каже, че се гарантира една рационална железопътна мрежа”. Друг инженер - Прахов, счита, че “Няма да бъде много преувеличено, ако кажем, че линията Свищов - Ловеч - Троян - Карлово е от първостепенно значение и може би най-важната линия в цялата ни жп мрежа, поради което дълг на държавата е да ускори постройката на частта є между Троян и Карлово. Жертвите, които ще се направят с постройката на големия под Балкана тунел в продължение на 4-5 години, ще бъдат напълно компенсирани от облагите, които ще се получат от тази линия”. Такова е мнението и на други железопътни специалисти.
През 1929 г. техническият съвет на БДЖ приема плана, строящата се жп линия Левски - Ловеч - Троян да се продължи през Стара планина чрез тунел под Козя стена с дължина 7500 - 9800 m и да се свърже с южните железници на страната ни при с. Текия (днес с. Христо Даново, Карловско).
Въпросът за създаване на нова железопътна връзка между Северна и Южна България възниква с нова и болезнена острота през 60-те години на XX век. След извършване на задълбочени проучвания, провеждане на широка обществена дискусия и консултации с чужди специалисти се достига до извода, че проблемът може да бъде разрешен трайно и рационално само с построяването на жп тунел между Троян и Хр. Даново с дължина 12 300 m. Мнение, подкрепено от всички български транспортни специалисти тогава: Иван Т. Доросиев, Иван Ангелов, Христо Еников Христов, проф. Минко В. Русинов, проф. Марин Георгиев и много други.
През 70-те години, когато се планира изграждането на ХТК “Никопол - Турну Мъгуреле”, с което е трябвало да се осъществи второто премостване в българския участък от Дунав, се предвижда транспортните потоци да се насочат през Никопол, Плевен, Ловеч (чрез планираното изграждане на нова жп линия Плевен - Ловеч) към тунела при Троян.
Последните проучвания за изграждане на жп връзка Троян - Хр. Даново са извършени от ИПП Транспроект през 1988 г., като са съставени два варианта:
- “Бели Осъм” - с дължина на базовия тунел 13 300 m;
- “Черни Осъм” - с дължина на базовия тунел 17 450 m.
Тунелът при Троян със своето разположение в географския център на България има своето незаменимо място днес в трасетата на европейските транспортни коридори. Той би позволил на преминаващите през страната ни транзитни товаро- и пътникопотоци в посока север - юг да получат оптимална релация и да се постигне по-добро взаимодействие между транспортните коридори № 7, 9, 8, 4 и 10, като се използват съществуващите транспортни връзки: мостът при Русе - Гюргево; фериботните релации Видин-Калафат, Оряхово-Бекет и др.; новият българо-румънски мост над р. Дунав (засега при Видин-Калафат); строящият се тунел под Босфора и плавателният канал Рейн - Майн - Дунав.
Идеята за строителството на тунела се подкрепя и от съседните ни държави Гърция и Румъния, тъй като той би осигурил и на тях най-пряката транспортна връзка към Централна Европа, респективно към източното Средиземноморие.
Значението на тунела
В международен аспект по мащаб и значение тунелът Троян - Карлово ще се равнява на отдавна изградените или изграждащи се тунели и други крупни изкуствени съоръжения за преминаване на големи планински вериги в Швейцария, Франция, Испания, Италия и др. Той следва да се разглежда като елемент на една нова централна меридианна железопътна магистрала Свищов - Левски (Никопол - Плевен) - Ловеч - Троян - Карлово - Пловдив - Асеновград - Смолян - Бяло море, от чието трасе в течение на годините са изградени жп линии Ясен - Черквица, Левски - Свищов, Ореш - Белене, Пловдив - Асеновград, Пловдив - Карлово, Левски - Ловеч и Ловеч - Троян. Единствената липсваща, но ключова брънка за обособяването на новата жп магистрала е именно тунелът Троян - Карлово.
За да се използва в максимална степен новата жп връзка, в по-далечно бъдеще ще е необходимо изграждането на нов българо-румънски мост над р. Дунав в района на Свищов - Белене - Никопол - Черквица - Сомовит, като северно начало на централен транспортен коридор (ЦТК) и на жп линия Асеновград - Чепеларе - Смолян - Ксанти (Бяло море) като южна врата на ЦТК. Но дори и без тях тунелът при Троян ще има огромно стопанско и стратегическо значение.
Строителството на участъка Троян - Карлово ще съдейства за икономическото, демографското и културното възраждане на общините, през които ще преминава новият ЦТК.
Определено може да се твърди, че със строителството на тази толкова голяма инфраструктурна придобивка:
- ще се завърши доизграждането на една рационална национална транспортна мрежа за реализиране на ефективни вътрешни и международни превози;
- ще се съкратят 4-5 пъти превозните разстояния между Северна и Южна България, респективно ще се намалят времепътуванията, сроковете на доставка, транспортните разходи, себестойността на товарите, замърсяването на природата и т.н.;
- ще се съкратят и много други вътрешни и международни превозни разстояния като София - Русе; София - Севлиево - Габрово (със строителството на нова жп линия), Средна Европа - нов мост над р. Дунав - Видин (Лом) - Мездра - Троян - Карлово - Пловдив - (Дедеагач - Бяло море) - Свиленград - тунел под Босфора - Азия и др.;
- ще стане възможно преминаването през зимния сезон на Троянско-Калоферския дял от Централна Стара планина;
- ще се осъществи ефективната експлоатация на редица жп клонове, които са заплашени от закриване с всички неблагоприятни последици от този акт;
- българската железопътна администрация ще има първокласен железопътен коридор, по който ще използва съвременни високоефективни и екологични технологии за комбиниран транспорт: ро-ла, хукепак и др. Чрез тях автомобилите ще се превозват на влакове “совалки”, подобно на тези, движещи се под Ламанша, през далеч по-сигурния и икономичен за строителство и експлоатация железопътен, а не през автомобилен тунел;
- ще се открият нови работни места както при строителството, така и при експлоатацията на новата транспортна връзка. Така ще се реши въпросът с безработицата от преструктурирането на ВМЗ - Сопот, както и от други фирми от промишлеността в общините Троян и Карлово;
- ще се разширят възможностите за международен и вътрешен икономически, културен и спортен туризъм (приет за приоритетен отрасъл) и отдих в региона и по-специално в районите на признатия от ЮНЕСКО Народен парк “Централен Балкан”, курорта Беклемето, Долината на розите и много други обекти;
- от превозните такси и реализираните всестранни икономии ще се отделят средства за осъществяване на други екологични и транспортни проекти, както това става в страни като Швейцария, Германия и др.
- ще се стимулира българският внос и износ и ще се интензифицират нашите вътрешно- и външноикономически връзки.
Има изразен интерес от редица западни и далекоизточни фирми към предоставяне на ноу-хау за изграждането на тунела.
Сдружението
Израз на стремежа за осъществяване на 100-годишната мечта на будната общественост от Троян и Карлово бе учреденото през 1999 г. Сдружение за изграждане на тунел Троян - Карлово. Тази гражданска инициатива няма аналог по своите цели, дейност и структура и вече не е само регионална. Това е начинание, което възстановява и интерпретира по нов начин историческата връзка между БДЖ и местното население.
Сдружението е обществена организация с идеална цел за подпомагане на строителството на тунела Троян - Карлово като елемент на европейските транспортни коридори, преминаващи през територията на България за свързване на р. Дунав с Бяло море. То подпомага контактите, взаимодействието и сътрудничеството между отделните общини, кметове и председатели на общински съвети, чиито интереси са свързани с изграждането на централния транспортен коридор Дунав - Бяло море.
Сдружението е рожба на една историческа приемственост, тъй като то е продължител на делото на създадения през 1938 г. в Троян “Акционен комитет за свързване с жп линия Свищов - Левски - Ловеч - Троян - Карлово - Пловдив”, както и на всички други комитети, действали със същата цел в течение на годините. То е неразривна част от “Асоциацията на общините Централен транспортен коридор”, създадена през 1995 г. в гр. Плевен.
Сдружението е самостоятелно юридическо лице, в което участват заинтересуваните общини (Троян и Карлово), НТС по транспорта (като колективен член), както и много физически лица - специалисти, симпатизанти и общественици. То е основано съгласно Закона за местното самоуправление и местната администрация с решения на общините в Троян и в Карлово и на НТС по транспорта, който участва в работата му като колективен член и изгражда Координационен център за проучване, проектиране и изграждане на тунела Троян - Карлово. Сдружението е регистрирано в Пловдивския окръжен съд с Решение № 6153 за вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. То има утвърдена организационна структура: председател, зам.-председател и управителен съвет. Утвърден е и устав.
Сдружението работи активно по осъществяването на проекта за тунела Троян - Карлово. Контактува с представители на местната и централната власт, организира работни срещи, широко популяризира идеята на пресконференции, на страниците на печата и т. н. То подкрепя и всички инициативи, свързани с развитието на железопътното дело.
Най-авторитетното признание за дейността на сдружението бе включването на бъдещия тунел в “Националния план за регионално развитие за периода 2000 - 2006 г.”, приет с Постановление № 208 на Министерския съвет от 1999 г. (ДВ, бр. 106 от 1999 г.) при актуализацията му с Постановление № 54 от 2 март 2001 г. (ДВ, бр. 24 от 13 март 2001 г.).
То е инициатор за организирането в сътрудничество с НТС по транспорта и със Съюза на европейските дружества на инженерите по железопътен транспорт (UEEIV) на научно-техническа конференция на тема “Изграждане на тунела Троян - Карлово като по-нататъшно развитие на европейските железопътни коридори през Балканския регион”, която ще се състои на 17 - 23 септември 2001 г. в НДНТ - София.
Сдружението не се противопоставя на реализацията на други проекти за транспортни преминавания на Стара планина (респективно нови премоствания на р. Дунав и нови трасета през Родопите). Тях то разглежда като допълващи алтернативи на тунела Троян - Карлово, но с по-нисък приоритет за изграждане и не ги счита за конкуренти без бъдеще или за взаимноизключващи се алтернативи. Сдружението призовава при избора на трасе за строителството на тунела:
- да не се забравят и пренебрегват досега известните факти и проучвания;
- да се съвместят международните с вътрешните и външните български национални интереси;
- да не се използва изборът на трасето за тунела за дребни политически електорални предизборни цели, неподхождащи на националната значимост на бъдещия тунел;
- да се проведе открита и широка обществена дискусия за избор на мястото и вида на бъдещия тунел, която да вземе предвид транспортните нужди и финансовите възможности на страната.
Сдружението е отворена организация за всички физически и юридически лица със стопанска и идеална цел в страната и в чужбина, които споделят неговите цели и изпълняват задълженията по устава му.
|
Re: Магистрала ШИПКА [re: aнди kayфмaн]
