|
От това става ясно, че съвсем скоро ще се наложи да се построи тази магистрала ШИПКА между АМ-ите ТРАКИЯ и ХЕМУС!
По програма ФАР - Трансгранично сътрудничество между България и Гърция 2000 е подписан финансов меморандум за проект „Изграждане път (Подкова - Маказа) към новия гранично-пропускателен пункт между България и Гърция (Маказа - Нимфея)“. Проектът е ориентиран към подобряване на съществуващата инфраструктура, развитие на трансевропейските мрежи, и по-конкретно подобряване на трансевропейски коридор №9. С отваряне на граничния преход път I-5 (Е-85) ще се обособи като директна напречна връзка, свързваща река Дунав с Бяло море (пристанище Александруполис) и ще създаде възможност за директно прехвърляне на товари от Западна и Централна Европа към Гърция, Турция, Близкия изток, Азия и Северна Африка. В Програмата за развитие на транспортната инфраструктура на България за периода до 2005 г. е записано: „Поставен е един нов елемент - изграждането на серия от тунели, които имат ключово приложение за пътната мрежа в нашата страна. На първо място е тунелът под връх Шипка. За осъществяване на по-преки връзки между автомагистралите „Хемус“, „Тракия“, „Марица“ между Северна и Южна България като елемент от европейския транспортен коридор №9 планираме да започне изграждане на тунел под връх Шипка, който ще бъде най-късият път от Северно море, Русия, Румъния през прохода Маказа за Гърция с краен пункт Александруполис. Изграждането на тунела ще започне през 2002 г. Проектната стойност към момента е 230 млн. лв.“
Проектът за тунелно преминаване на Стара планина включва изграждане на директно трасе (обходен път) с дължина 10.340 км и етапна връзка с дължина 3.130 км, както и пътен тунел „Шипка“ с дължина 3.2 км. Това става ясно от внесената на 26 септември в Министерството на финансите (МФ) документация за пътнотранспортен проект за път I-5 (Е-85) като част от трансевропейски транспортен коридор №9 - пътен тунел „Шипка“ и изграждане на система за платено преминаване през тунела.
Път I-5 (Е-85) е една от най-важните пътни връзки, пресичащи България в направление север-юг и е част от Трансевропейски транспортен коридор №9 Хелзинки - Санкт Петербург - Москва/Псков - Киев - Букурещ - Русе - Димитровград - Александруполис. Този път пресича още четири коридора на българска територия. Това са коридор №7 (т.нар. воден път Рейн - Майн - Дунав) и №4, №8 и №10 в Южна България. Пътят I-5 (Е-85) се явява вътрешна връзка между автомагистралите „Хемус“, „Тракия“ и „Марица“ и е преразпределител и балансьор на транспортните потоци.
Районът, през който преминава път I-5, включва около 22% от площта и около 21% от населението на страната. Най-тежкият участък от трасето на път I-5 преминава през прохода „Шипка“ на Стара планина. В зимния период на годината участъкът на кота 1200 м е трудно проходим, а понякога и затворен поради заснежаване и снегонавявания, се казва в проекта.
ИсториятаИдеята за строежа на съоръжението е отпреди повече от 105 години. На 16 март 1897 г. габровската общинска управа провежда извънредно заседание. Вземат се важни решения за проучване на Шипченския проход относно прокарването на тунел. През юни същата година въпросът се разглежда в Народното събрание. Габровци намират съдействие в съседните общини и особено в Казанлък. През декември 1897 г. Народното събрание единодушно одобрява проекта за прокарване на тунел под Шипка - тогава железопътен.
С Решение №100 на Министерския съвет от 22 април 1991 г. за няколко обекта с общонационално значение се приема да се проведат търгове с международно участие. Главно управление на пътищата (ГУП) подготвя тръжните проекти за участъка от първокласен път I - 5 (Е-85) гр. Русе - Маказа в участъка Габрово - Шипка, включващо тунелно преминаване под Стара планина. На експертен съвет при ГУП на 12 юни 1992 г. се приема окончателен вариант на трасето. Според главния проектант на обекта - ИПП „Пътпроект“, клон Велико Търново, техническият проект би могъл да се изготви до 1 август 1992 г.
През 1992 г. по инициатива на община Габрово се обединяват усилията на общините Русе, Велико Търново, Габрово, Казанлък, Стара Загора, Хасково и Кърджали за ускоряване реализацията на проекта.
През 1994 г. е проведен международен търг за строителство, в който участват български фирми и дружества от Франция, Швейцария, Австрия, Гърция и Турция. Тогавашният министър на транспорта Кирил Ерменков съобщава, че 14 фирми са подали заявки за участие в търга за прокопаване на тунела. Впоследствие търгът се проваля. През 1995 г. Жан Виденов прави изказване, че „строителството на тунел под Шипка не стои на дневен ред“.
На 5 февруари 2002 г. областните управители на областите, през които преминава транспортен коридор №9 - Русе, Велико Търново, Габрово, Стара Загора, Хасково и Кърджали, подписват споразумение за асоцииране в подкрепа на проекта за изграждане на пътен тунел „Шипка“.
Приоритетният проект
Проектът за строителство на тунел „Шипка“ е един от седемте проекта, одобрени и включени и в Националния план за регионално развитие на Република България за периода 2000 - 2006 г.
Строителните габарити на съоръжението под прохода „Шипка“ са: широчина - 10 м; височина - 4.8 м; брой на лентите за движение -2 х 3.75 м. Освен тунелното съоръжение има и около 20 км подходи. Част от тези подходи е и Западният обходен път на Габрово. Той е започнат през 80-те години на ХХ век и има реализиран етап: селата Донино - Поповци (при общо пет етапа).
Вторият етап Поповци - кв. „Чехлевци“ е замразен през 1994 г. с акт образец 10 „Установяване състоянието на строежа при спирането на строителството“. В този участък не е положен завършващият 4 см горен асфалтов слой.
За третия етап: кв. „Чехлевци“ - кв. „Дядо Дянко“ с дължина 5 км, в това число и естакада 600 м, има изготвени предпроектни проучвания.
Следващият етап е кв. „Дядо Дянко“ - кв. „Радецки“, заедно с 3 км етапна връзка. За този участък има работен проект, актуализиран през 2005 г. Предстои изработване на доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Петият етап са 4 естакади, за които има работен проект от 1990-1991 г.
Съгласно действащото законодателство през 1993 г. ГУП - София, инициира разработване на доклад по ОВОС. Докладът е приет след проведено обществено обсъждане с участието на всички заинтересувани страни. Новият Закон за опазване на околната среда (ДВ, бр. 91/2002 г.) и промяната на техническите параметрите изискват актуализация на доклада по ОВОС.
Финансирането
През 1999 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството (ИА „Пътища“) възлага на „Трансконсулт - БГ“ ООД да разработи актуализация на строителната стойност на проекта, след като той е бил утвърден (заедно с три други проекта) от Съвета за развитие на инфраструктурата, за да бъде предложен за финансиране от страна на OECF - японски фонд за задгранично икономическо сътрудничество.
Интерес към проекта за тунела за периода 1999 - 2001 г. проявяват японски фирми: „Мицуи“, „Митцубиши“, „Тайсей корпорейшън“, „Сумитомо корпорейшън Юръп“(Sumitomo Corporation Europe), „Каджима корпорейшън“и други.
Особено силен е интересът от страна на Sumitomo Corporation Europe, която приключва строителството на железопътната линия Букурещ - Констанца със заем от Японската банка за международно сътрудничество (JBIC). Фирмата има сериозно намерение да лобира пред банката за финансиране на тунела, но условието е осигуряване на държавна гаранция за проекта.
През декември 2000 г. консултантската фирма CPC изготвя оценка на разходите (Cost estimation). По-късно Sumitomo Corporation Europe възлага на същата фирма технико-икономическо проучване, което е готово през април 2001 г. (The Feasibility Study on the Shipka Tunnel Bypass Road Construction Project - Construction Project Consultants Inc., April 2001), доказващо норма на възвращаемост 17.5%, което е сериозен аргумент, определящ смисъла, икономическата обоснованост и ефективността на инвестицията. Очакваната стойност на проекта е 125 млн. долара.
Съвсем скоро ще се построи тази магистрала ШИПКА между АМ-ите ТРАКИЯ и ХЕМУС!
|
Re: Магистрала ШИПКА [re: aнди kayфмaн]
