Прав си-когато на човек му липсват първите седем години,а и всички останали след това,просто нищо не може да се направиЖалко,много жалко,но "се ла ви"-това е животът,както казват французите.Когато не си получил нищо от родителите си-като възпитание и обноски,няма какво да предадеш и на децата си.Този човек е изключение ,но не е зле да се пише за такива хора-може би пък някой ще го прочете,ще си "вземе поука" и ще се промени.И един променен да има от това писание-думите ти не са отишли напразно.......
Желая ти да ти се случват само хубави неща-дребни ,но хубави.Точно дребните радости са най-важните в живота,а и най-съществените!!!!!!!!!!!