Прав си, много си прав.Независимо колко силна е мъката, трябва да останем хора - зрели и нормални. И да направим всичко, което е по силите ни, за да няма повече такива ужасни трагедии.
Преди доста години и аз загубих така дете, завършило току-що гимназия. После с жената решихме да си осиновим дете и взехме едно попораснало момиченце от дом за деца. Сега щерка ни е голяма вече, стана добър човек.
Знам, че никой не може да заеме мястото на загубеното дете, мъката не намалява с годините. Но може би точно това дава сили да се направи нещо добро за тези, които са живи.
Хубави са нещата, за които говориш и много жалко, че реализацията на такива неща се оказва трудна работа. Но нашите политици нищо май не може да ги стресне. Освен ако не се отнася до собствените им деца.
Лека вечер ти желая.