В чест на есента си купих нова шапка от кадифе, черна, едноцветна, без надпис.
С козирка, даже си я наложих на главата, докато вървях из града и хапвах печени кестени с едни доста черни ръце. Иначе, малко и поплаках, от грипа ще да е...
Докато си плащах телефона пак плаках. Лелята ме попита, дали не съм паднал от колелото. Изсекнах се през сълзи, но крайно бодро, за да опровергая това.
Тя ме разбра. А на спирката на Верея, една от дежурните луди на центъра пееше някаква нейна песен и отваряше вратата на магазина за хранителни стоки пред всеки клиент. Тече някаква странна есен. Наслаждавайте и се.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите