Просто вземам твойто за увод и добавям долното..,

Той винаги е правил впечатление на човек,който презира ежедневния тон.
Всички неуместни задявки от страна на приятелите му са го обиждали,но не в този популярен смисъл.От както се помнеше живееше с мисълта за съдба,предопределеност(впрочем,кой не го прави)и овчия характер на не особено преуспелите му приятели просто го влудяваше...




На скоро срещнах стар колега, оказа се той. Беше още бутащ в полето на гражданското самолетостроене. И той ми разказа за една много интересна система за определение на пилотажни параметри за излитане. Компютерът, управляващ самолетната контролна система, предава самолетните данни на контролната кула на летището. Контролната кула поема самолетните данни, допълва ги с данни за летището и с данни за атмосферните условия, допълва ги с екологичните изисквания за ниво шум по контролни точки под излитане трасето, и този пакет данни бива изпратен до място в Далас, Тексас. Там данните от самолет, летище, екологични контролни точки, и атмосферни условия биват смляни през компютеризирания полетен наръчник за специфичния самолет. Пилотажните параметри за излитане биват изчислени, и пакетът с тези параметри бива изпратен обратно до самолетния компютър. Който зарежда пилотажните параметри в самолетната контролна система – и самолетът излита по тях. ФАА (Федерална Авиационна Администрация) задвижват колелата на тази централизирана система.

Сега, моят колега вижда в тази централизирана система всичките технологични провали, които един опитен инжинер има въображението да си представи. Колегата, значи, е човек с въображение. Джентълмените от ФАА, и тяхните съмишленици в САЩ авиационна промишленост – те пък са хората с въбражение и технология. А аз? Аз съм пълен с обич. Изградена върху въображението и технологията.

Предишни мои идеи, замесили въображение, технология, и обич, са добре известни. Ето защо очаквам някой прибързано да каже: "Долу с умопромиването!" И ще е абсолютно прав! Първо, аз обичам демокрация. Второ, ако човек иска да си спретне демокрация за да си я обича, вредно е да се бъзика с човешки мозъци. Било то за промиване или за зацапване! Технологията не е достигнала до там. А и аз защо да се цапам с умобъзикане, ако мога да пипам по-елегантно?

Ако някой рипне с "Долу тиранията!" – и той ще е абсолютно прав! Тиранията, в една демокрация, правилно спретната че да си я обичам, е също много вредно нещо. Разбъзиква човешките мозъци – и ние вече се съгласихме, че не му е времето да се бъзикам там. Тирания няма да има! Хич!

Какво ще има, значи? Ще има обич! Ще има грижовност! Като начало, ще започна с грижи към човешкото здраве. Човешкото щастие се гради от здравето нагоре.

Сега, за да се загрижа за здравето на някой, първо трябва да установя датна връзка с него. Този човек трябва да се появи в моето зрително поле – че да се загрижа за него. Как ще се появи? Ами от здравните записи. Започващи с рождение. Сега, някой ще възрази, че тези здравни записи са недосегаеми за мой контрол, колкото и този контрол да носи обич и грижи. А, ето тук вече засичам грешка! Всеки здравен запис е собственост на плащателя за медицинската процедура, произвела записа. Това значи, че огромното мнозинство здравни записи в САЩ са собственост не на милионите американци, а на здравните застрахователни фирми – или на корпорацийте, влезли в специални плащателни договори с тези фирми. (Примерно, здравните записи на мен и моето семейство са собственост на Боинг, защото последните плащат моята здравна осигуровка. Аз мога и сам да си я плащам, ако ми стиска да режа Д18 000 годишно, след-данъчно, значи Д30 000 от моята заработена заплата. Колко реалистично е това? За бедняците, получили здравна помощ чрез обществено подаяние, здравните записи са собственост на агенцията, разплащаща подаянието.) Здравните записи са вече електронизирани. Съсредоточени са в сравнително малко собственици. Една скромна стъпка води до централизиран достъп до здравните записи на всички американци чрез единен национален център.

Чувам някой да коментира, че ако медицинският персонал няма нито организация, нито интелект, нито желание да пренесе здравен запис на пациент от един етаж в болница на друг – как мога да сънувам за национална централизация! Как ли? Защото аз няма да подхождам към централизацията от позицията на обикновен нещастник (извинете, пациент), киснещ в чакалня. Аз ще подхождам от позиция, която има по-национален характер. Да, сестрите и докторята се мотаят (типично) поне половин ден за да изместят лист хартия от един етаж на друг, или да щракнат копче на компютерна клавиатура, за същия резултат. Обаче я тези същите сестри и докторя да бъдат засилени от присъствието на джентълмен с "национална" значка в задния джоб! (Който търси, примерно, симптоми за "застрашаващи националната сигурност отклонения" в поведението на даден пациент, чрез здравните записи.) Човек ще види красотата на здравеопазването в енергично, ефикасно движение! А и колко по-хубав ще е светът за обикновения американец ако националната централизирана здравна данна база подмине именно посочените в примера разтакавания. Каквито има още как – и още колко!

Значи, ето я централизираната национална данна база за здравните записи на всеки американец. Тя дава възможност за какви ли не много силни положения! Примерно, нека ви подсетя за централното място на тази данна база в моето "Скромно Предложение за Много Силно Положение", от 12 АВГ 1999 (с кръвната захранка от "храностанций, нагласена специфично за личните нужди на всеки американец, чиято храносмилателна система е махната за негово здраве – и чрез която захранка той е напътстван в разумно обществено поведение). Централното място на здравна данна база е доразвито във "Вълшебният Кръг към Миналото", от 30 ЮНИ 2000 (с централизирания контрол върху човешката генетика). Но и "скромното предложение", и "вълшебният кръг" са доста отвлечени, за днешното технологично ниво.

Значи, как точно ще бъде ползвана централизираната национална данна база за здравни записи? Ами първо ще й лепна подходящо име: САЩ Национален Център за Обич. Евентуално в този Център ще основем Отдел Здрава Храна (помните кръвните захранки) и Отдел Щастливо Бъдеще (генетичния контрол). Но за сега ще започнем с Отдел Скромност.

На тема скромността, нека започна по-отдалече. Нека положа нужния психологичен фон, около моята мисловна насока към американското здравеопазване. Който фон ще положа върху няколко основни аргумента, поместими в една кратка статия. Започвам с нуждата от скромност, ако искаме една демокрация да функционира добре с гладки между-човешки отношения. Всеки, участващ в мафиотска организация, която прилага комунизъм в доставките на трудови кадри (и ги държи в постоянен недостиг) – но прилага капитализъм в определяне на цените за услугите от тези изкуствено-хронично-недостигащи кадри (за да получава раздути цени) – такъв човек изразява алчност, сиреч НЕСКРОМНО поведение. Поведение, което най-логично ще бъде прицелено от Отдел Скромност в САЩ Национален Център за Обич. И което пък прицелване, от своя страна, ще създаде демократичната национална подкрепа към моята платформа за въображение, технология, и обич.

Впрочем, моят пример за нескромното поведение описа точно американските лекари. А какво правят лекарите? Освен налагане на раздути цени, искам да кажа. Ами, казано с чисти думи, боравят с пациенти. Предразполага към силно положение, това боравене.

Примерно, бедните жени в САЩ практически са отрязани от възможността да ползват противозачатъчни хапчета. За да достигне до такива хапчета, една американка трябва първо да мине през общ лекар – който да я делне с цената за преглед и да я отпрати към гинеколог. Гинекологът дялва американката за още един преглед – и й предписва противозачатъчни хапчета. (Не, не онези, които тя иска, а онези, чиито производител му плаща "поощрения". Но да не се отклонявам към нова статия.) Ако гинекологът е в щедро настроение. Иначе той може да я препрати към друг лекар – за удостоверяване на "улегнало психично развитие" в жената (може би тя не разбира какво щастие е да бременее ежегодишно…). Или към лекар за някаква друга диагностика, от грижи към пациентката. Много обични грижи! Всяка с ценоразпис. С висене по чакални. С отсъстване от работа, или от домашни и майчински задължения. И когато американката се добере до рецепта за хапчетата - рецептата важи за… Точно три месеца! След което процедурата със щафети от лекари се повтаря. Пази Боже американката да иска аборт! Отделно че в САЩ има цели околий (че и цели щати, примерно Северна и Южна Дакота) където няма лекар, желаещ да направи такъв. И после защо най-бедните американки, които най- не могат да си позволят да имат деца – най- не могат да се докопат до противозачатъчни хапчета или до аборт?!

Друга лекарска изява на нескромно поведение е рязането на профилактичната медицина. Няма пари в нея! Няма скъпи "алармени" процедури. Каквито има в третиране на изоставени до изостряне болестни състояния. Всичките лекарски "чудеса" и "геройства", разтръбявани ежедневно – как пък веднъж не се чу въпросче от типа "защо е трябвало пациентът да стигне до нуждата от чудеса и геройства?" от устата на някой лекар! Отделно че мнозинството американци, като условие да бъдат покрити от здравни осигуровки, трябва да се откажат от правото си да съдят лекарите или здравното заведение – и да приемат решения за здравето им подлежащи не на съд, подчинен на САЩ Конституция, а на "арбитражен комитет", подчинен на… нескромно гонене на печалби.

Сега, каква е връзката между Отдел Скромност в САЩ Национален Център за Обич и двете изброени лекарски мерзавщини (извинете, нескромни поведения)? (Да, има още много подобни примери на "нескромно поведение" в американското здравеопазване, но описаните два са достатъчни за целта тук.) Ами връзката е федерален прокурорски похват, прилаган срещу фирми, които са овинени в дискриминация срещу правителствено-одобрено малцинство. Ако фирма А бъдат овинени, че са дискриминирали срещу малцинство Б и не са назначавали "нужна" бройка (определена от правителството) работници от малцинството, фирма А трябва да платят обезщетение не само на неназначени работници от малцинство Б, подали за работа – и неназначени, но и на работници от малцинство Б, които СА МИСЛЕЛИ или МОЖЕЛИ да подадат за работа – но не са подали заради страх от неназначаване. (Това е много силно положение в прокарване на завишени права за малцинствата в САЩ, но и тук няма да се отклонявам в нова статия.) Моята цел от това е да покажа как Отдел Скромност в САЩ Национален Център за Обич ще прицели изяви на нескромно поведение, ползвайки централизираната национална данна база за здравни записи.

И ето я, най-сетне, моята идея за много силното положение! Централизираната национална данна база за здравни записи ще бъде използвана – обратно. Вместо юнаци с "национални" значки в задните джобове да прицелват пациенти чрез лекари, същите юнаци ще прицелват лекари чрез пациенти. По описаната федерална прокурорска линия!

Петокласничка ражда бебе? Чудесно! Всичките лекари, при които тя е МОЖЕЛА да отиде за да й предпишат противозачатъчни хапчета или да й помогнат да абортира – хайде в един "лотариен куп" за обич! Не е искала да махне бременността? Чудесно! Всичките лекари, при които тя е МОЖЕЛА да отиде за да й прегледат психологичната нагласа (помните ли размотаванията с хапчетата?) – хайде и те в "лотарийния куп"! Петокласничката не може да изхрани себе си, а камо ли бебе? Чудесно! След оскъпеното раждане, донесло солидна печалба за лекари и здравни функционери, ще й бутнем обществени подаяния – че американските данъкоплатци да хранят майка и бебе, и бъдещи бебета? Не, не, и НЕ! Тегли се жребий от докторяшкия "лотариен куп"! Късметлията лекар бива ощастливен с осиновяване на бебето! Разбира се, всеки лекар ще има пълното гражданско право да участва едновременно в толкова "лотарийни купове" колкото е нужно. Ако реши да откаже – Националният Център за Обич ще му покаже как националната обич идва в невероятни форми и размери!

Нещастник е сринат от 3-та степен рак, защото профилактични прегледи са били отрязвани с години преди това? И е бил закърпен с медицински чудеса и героизми, надули банковите сметки на докторя и фармацевтични производители и "арбитражни комитети"? И сега той и неговото семейство са финансово изсмукани до бедност? Чудесно! Ще му бутнем обществените подаяния, плюс добавка за старост, че данъкоплатците да го издържат и да плащат за бъдещата пре-скъпа здравна помощ към този нещастник? Не, не, и НЕ! Всичките лекари, в чиито чакални този нещастник някога е висял и в чиито кабинети е бил "преглеждан" – или отрязван от профилактика, плюс всичките лекари, които този човек е МОЖЕЛ да види – но му е било попречено да види – всичките в "лотарийния куп"! Тегли се жребий, и късметлията лекар ще бъде хвърлен в аквариума за акули в близкия Морски Свят Парк. Ако късметлията вече е бил ощастливен в друг "лотариен куп" – лотарията се повтаря до печелене от жив лекар. Явлението ще бъде телевизирано, показано национално, и пре-показвано в чакалните по медицинските заведения. За подчертаване на определението на "обич" – екологично разширена да обхваща и не-човешките живи форми. В случай, че късметлията лекар, чрез едновременно участие в други "лотарийни купове", тъкмо е бил обикнат с осиновяване на бебе(та) – тези задължения ще бъдат предадени на лекар, избран с нова лотария. Понятието "риск от медицинска вероятност" ще получи разширено определение, приложимо не само и единствено върху безпомощни, здравно и легално, пациенти.

Но все пак не всичките американски лекари са мерзавци! Не е честно половин или един процент да страдат заради останалите! И тук привеждаме глобалната свързочна система, разработвана от ФАА за самолетните пилотажни параметри. С която започнах статията. Тази система е днешния прототип на бъдещата глобална свързочна система на САЩ Национален Център за Обич, която ще се свързва с всичките компютри във всички здравни заведения, както и с компютрите във всички финансови учреждения и фирми. (Свръзката с компютрите в банките вече я има, с комплиментите на данъчните джентълмени, по-заредени дори от мен с демократична обич!) Свръзката с компютрите в здравните заведения ще следи поредицата от заявени симптоми от идващ пациент, насрочен преглед, диагнози, лечение, и допълнителни прегледи. И ще съпоставя тези данни със здравното развитие на пациента. Свръзките с финансовите учреждения и фирми ще следят лекарското финансово положение – и ще го съпоставят с диагностичните и лечебни развития в пациентите, отделно за всеки лекар. Чрез своята глобална свързочна система, САЩ Национален Център за Обич ще следи всичко това, и ще засича всеки случай на отказана профилактика и набъбнала лекарска банкова сметка, или навици на "отложено лечение" и заплатни, или кариерни, развития. И цялата дъга от медицински шашми, разигравани на гърба на обикновените американци, чак до "доверителни" извън-съд съглашения, в които лекар или здравно заведение плаща обезщетение на осакатен от "грешка" пациент, но пациентът се задължава да НЕ споменава осакатяването и подробности от съглашението с никого (така че следващите пациенти необезпокоявано да се подлагат на медицински процедури от лекари и здравни заведения, само-признали се за некомпетентни).

Щом Националният Център за Обич спипа наклонност към нескромно поведение в лекар, здравно заведение, здравна осигуровка, фармацевтичен производител, и където и другаде, Отдел Скромност веднага ще изпрати дейци от специален "Национален Залюбващ Комитет". Тези тъмно-очилати и атлетично-развити джентълмени ще навестяват всеки лекар или здравен функционер, засечен в кръшкане. Един вид, ще му подадат доза обич. Като предупреждение, преди да се намери като участник в някой "лотариен куп". Днес гнусотийте на "арбитражните комитети" от разни здравни осируровки разбиват нервите и финансите на нещастниците, достигнали до тях. Но в моята система на национална обич, Националният Залюбващ Комитет ще остави предмета на обичане с почти невредими нерви, и почти здрав. След като се възстанови до напълно здрав, на негови разноски, предупредително-обичаният лекар или здравен функционер ще се оттърве с една скромна глоба. Която веднага, по глобалната свързочна система от САЩ Национален Център за Обич, ще бъде разпределена по сметките на всичките негови некръшкащи колеги. Поощрение към обич. Обич към пациента. Не лична обич, а просто човешка. Лекарите от парични поощрения вече разбират; надеждата е, че ще се научат и на човещина, евентуално, с добро време.

И това е цялата моя силна идея. Започнах с глобалната свързочна система на ФАА, минах през американското здравеопазване, и завърших с глобалната свързочна система на САЩ Национален Център за Обич, с неговия Отдел Скромност.

Но аз не е зле да свършвам, защото започвам да се плаша. Аз прокарвах нишката, че с моята силна идея ще си спретна моя демокрация, която ще си я обичам. А вече подозирам, че тази демокрация ще бъде обичана от много, много други американци! Ще бъде не само обичана, ами МНОГО обичана! Значи, моята силна идея мирише на популизъм. На… демокрация! Всеобща! Не лично моя. Добра за всички американци. Не само за мен. А какъв е кефът от една файда, ако всички ще й се кефят? Хич не е все-американски и патриотичен, такъв споделен кеф! С моята платформа на въображение, технология, и обич.

Значи, отказвам се от моята силна идея. Да. Моля да ме извините! Простете за времето! Друг път ще ви обичам. Централизирано.



Moга да продължа "дългия" разказ от всякъде поради богатата ми езикова култура!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите