Не ми изглеждаш "несмислена".Благодарен съм ти, стига да си искрена и да е вярно това, което пишеш. На 38 г. всеки си дава някаква равносметка и изравя от съзнанието си стари познанства, места,впечатления и т.н. В СЗ живях достатъчно дълго, за да се вълнувам всеки път, когато посещавам града. Почти никого не помня от тогава. Имаше някакъв Тодор. Беше ми другар. Преди години го потърсих в дома му. Беше емигрирал в Малта, но поразителното бе, че родителите му ме помнят. Или се престориха. Все едно.Помня от класа само Катя, Стойчо Иванов и някакъв Иван, без спомен за фамилията.Нагойнов или нещо подобно беше.
Всъщност, би ли ми казала, ако знаеш, дали учителката ни Гутева е още жива? Знам къде живее, но не посмях да я потърся. Помня, че тя плка, като си тръгвах. Тъжно. Познавах дъщерите и тогава. Мая и Елена. Бяха по- големи от мен. Ще съм благодарен и за информация за нея.
В момента имам много близък приятел от СЗ. Актьор е в театъра. Поканил ме е на премиера през февруари. Не помня датата, но май ще отида.
Дано не съм прекалил. Например с влюбването в Катя. Помня я и това е май достатъчно, за да имам интерес. Искам само да се върна в началото си. Да разбера, че помня и ме помнят.Мъжки му работи.
И нали се разбрахме- не настоявай.Ако се сети, нека ми напише нещо по мейла. Ако желае да остави телефон. А пък, ако ми спомене и името- не е било напразно да я помня.Само ще я чуя, видя/ако пожелае/ и всеки по пътя си. А един или няколко приятели в повече никога не са излишни.
С благодарност и поздрави оставам.