Друг начин не виждам -
ще ти разказвам с думи,
как зърната ми са напъпили
като джанка на пролет вълнението си отдала с идея да цъфне,
как иначе да рзкажа
че съм успяла
малкото поне до теб калем мой да докосна,
винаги съм била моногамна и глей сега – радост - на път съм да цъфна,
а цъфна ли, после ще връзвам
разбра ли
и още
поливай ме и редовно ме прекопавай,
от сега се вълнувам,
само зърна са гърдите ми
от любов
сок са наляли, напъпили,
(ама няма да връзвам преждевременно само се хваля, неразумна съм )
ти решаваш,
ти си калема -
облагородявай ме,
като светна в лилаво
ше ти раждам освен куплети,
неее, не джанки
а облагородени сини сливи напети!