Ами.... / Градове / Силистра

Прочетох ги, естествено! Но все пак първото впечатление е най-силно, нали знаеш. Та какво да ти кажа, няма смисъл просто да учиш хора на нещо, когато са си свикнали на тяхното. Не че и на мен не ми е писнало ден след ден да излизам и да се чудя в кое кафене да седна спокойно и да не слушам мазни клюки или завъждащи се интриги, защото тук са много. Аз не съм от Силистра. А са ме домъкнали тук още когато не съм била аз. Това е друг въпрос. Не принадлежа на нищо и никой в тоя град. Но! Но все пак тук си изградих собствен свят, тук живея вече 17 години. Тук намерих добри приятели. Учудващо, нали? Този мой свят вече е разрушен. Познай от кого! Ами откакто половината град се обявиха против мен в един елитен форум, съвсем си промених мнението за много хора. Още се чудя, с какво право пишеха ония простотии, при условие че САМО са чували това-онова, а дори не ме познават. Комплексарски истории. Нямат си друга работа, не виждат себе си, а гледат другите. Мога да им благодаря само, че напълно ми отвориха очите, и че малкото доверие останало вече го няма. Но приятелите, които истински ме познават останаха. А аз също скоро мисля да се присъединя към онези, които са избягали, тъй като безперспективността не ми е присъща. Обичам Силистра, макар и малко. Ако не беше домът ми и красивия квартал, и малкото хора, които все пак знаят що е уважение... Но все пак не смятам, че любовта на човек към някакво си място би го накарала да остане без пари, защото тези, които не са го осъзнали -това ги очаква. За оня ми ти "елит", дечицата, които живеят с на мама и татко паричките и те да се замислят малко. Банкнотите няма да шумолят вечно в ръцете им. Пък за селянията - има я навсякъде. Навсякъде са и идиотите. Е, не съм виновна, че голяма част хора тук не мислят. Или ако мислят, то е за собствения си кеф. Ама и с обиди и упреци никой на нищо няма да се научи. Завистта, злобата, склонността към най-различни простотии, имат си го... Съжалявам, но това е положението.

Love might be the last legal drug...