Знам, че отговорът е със закъснение, но темата ме вълнува и сега мога да си позволя да пиша.И исках да ти отговоря...
Аз се боря срещу простотията. Повече се боря на друг фронт, не на народния. Но се боря. И тази борба е много двойнствена. Понеже борейки се срещу простотията се опитвам да преборя и себе си. Не мога в никакъв случай да кажа, че моето поведение е непорочно и изрядно. Но виждайки простотията в околните градя себе си, стремя се към морал и заинтересованост. Трудно го постигам понеже съм си рожба на едно покварено поколение и общество,а и лесно се потдавам на изкушенията на съдбата. Често се чудя какво е човечност и красота. Ти какво имаш предвид? и мислиш ли наистина, че можем да променим околните? Аз мисля,че можем да променим себе си и да се опитаме да бъдем мнозинство...така ще наложим хегемонията на отговорното, извисено морално, съвестно,заинтересувано общество. Но това е невъзможно по икономически,политически и природни причини. За това трябва да осъзнаем,че ще си останем малцинство. И след като осъзнаем статута си трябва да се борим за правата си. Наистина съм далеч от мисълта, че можем да бъдем повече от малцинство в БГ. Може би съм песимистка, но има опастност и да съм реалистка, нали?
Но трябва да се опитваме. трябва да даваме личен пример. Не може да оставяме нещата на приказки. Думите са просто думи. Езикът е просто едно средство,което дори ни определя мисленето, понеже ,за да се изкажем се налага да използваме това средство. И то си има правила. Малцинство. Езикът го е определил вече- това е дума натоварена с отрицателен заряд. Но аз нямам предвид нищо отрицателно. Говоря за затворен кръг от хора, чиито брой е малък в сравнение с хората под общ знаменател. Дори имам предвид ОТВОРЕН кръг,хаха...всеки е добре дошъл. Да, трябва да има организирана борба. Трябва да има псоледователност,организираност, трябва да има идеология, трябва да има колектив. Трябва да се борим срещу глобализацията и негативните ефекти на капиталистическата идея. Понеже донякъде това допринася за простащината. За мен поне нещата са обвързани. индивидуализъм и егоизъм, това са резултатите от гореспоменатите процеси, които завладяват постепенно целия свят. А гражданска отговорност не се развива, когато не сме колектив. НЕ ме обвинявайте сега в комунистически провокации Говоря за гражданска демократическа отговорност. което ми напомня,че май много почнах да говоря...Последно- трябва да се трогваме по-често, не бива да се поддаваме на апатията и оттегчението. Първа стъпка към това,според мен, е ограничаването на гледане на телевизия и четене на жълта преса...Но няма да си развивам теориите сега. Успех в борбата!!