|
Тема |
Драги ми Сайко, [re: CaйkoMaйko] |
|
Автор |
Cruiser (новак) |
|
Публикувано | 14.03.01 16:10 |
|
|
Извинявай, приятелю, че така зарязах темата, но служебен гърч, спасение няма...
Но ако все още наминаваш към клуб "Филибелийско", с удоволствие бих подел разговора. Още повече, че съм леко луднал меломан и веднъж като си отворил тази тема, ще трябва да си понесеш последствията
Ама този Monsters който описваш ... просто нямам думи. Представям си какъв волтаж е било наоколо. Още повече че за първи път се е провеждал на екс-соцтерен и е отпушил толкова много ентусиазъм трупан през годините. Неслучайно Queen винаги са оценявали най-високо концерта си в Будапеща и по VH1 и до ден днешен въртят кадри все от този концерт. AC/DC alive... еех, това си е и моя несбъдната мечта. Другата е свързана със старите Джудас, ама тя вече отива хептен към фантастика.
И за Куийнсрайк ти завиждам... виж Мотли Крю по това време вече бяха успели да си развалят стила с някакви гнусави doom експерименти, доколкото си спомням.
Какво мога да кажа за Infectious Grooves - връх, разбира се ! По отношение на ST всъщност не правя изключение от редовите фенове, мисля че цялата им продукция е много силна и безкомпромисна с изключение на онази раздърпана скейтърска тава - "Art of Rebellion", така и не можах да я възприема. Апропо, в момента кои банди и каква музика слушаш ?
И все пак, като ми говореше за хипнозата ти след концерта ... имам още няколко незабравими концертни тръпки. И то все с различна музика, която е влизала и ми е взимала мозъка на абордаж. Ама не искам да ги описвам в пълнота тези усещания, че ще зазвуча като набеден екстрасенс :-)))
Nusrat Fateh Ali Khan. Говори ли ти нещо това име? Ако не - потърси отнякъде негова музика, въпреки, че е откриваема единствено в специализираните каталози. Ако не го откриеш, дай ми един адрес да ти го изпратя. Това е нещо неописуемо. Имах невероятния късмет да присъствам на един от последните му концерти преди да почине през 1997 година. Той е по рождение пакистански сикх, роден в индийския щат Пенджаб. Изпълнява с много древен ансамблов сикхски dark ritual, който постепенно набира скорост и инерция, напълва залата с духове и някакви древни страсти и накрая финишира в някаква размазана картина, защото сетивата ти са почти претръпнали. И най-интересното е, че не ползва никакво сценично шоу за целта - единствено своя глас и гласовете на сикхския хор. Както и незабравима артилерия от перкусии (те са другата ми страст). Жалко че този човек си отиде, без да остави прилично количество видеоматериал след себе си. Почти не съм го гледал по нито един канал от сателита. А гледката е уникална, казвам ти го като човек, понатрупал доста концерти в актива си. И все пак, постарай се поне да го чуеш. Pakistan kicks !
|
| |
|
|
|