С две думи - грешна ти е представителната извадка на филолозите.
От моята група 80% работят като преводачи, а не като секретарки. Това, че някоя патица е успяла да стане само секретарка, не означава, че преводачите трбябва да изучават основите на секретарстването. Щото да си преводач няма нищо общо със секретарстването, което май е единственият аспект, с който ти си запознат. Много станаха преводачите, затова всяка секретарка си мисли, че става преводач. Никой филолог не се подготвя за преводач. Това, че след университета някои стигат до там сам е друг въпрос.
Ще ти дам малък пример на за професионалната реализация на мои колеги.
Една се занимава с превод на книги, друга замина като преводач в Люскембург, в структурите на ЕС, трета е преводач по проекти, четвърта работи каро преводач в МВР - това са хора, с които поддържам връзка. Има само една, за която подозирам, че изпълнява секретарски функции, но работи в чуждестранна фирма, където обикновено познаване на езика не е достатъчно.
В отговор на:
Но не е нормално подготовката на един специалист да започва от нулата щом завърши университета.
И кое не му е нормалното? Пълни глупости са това. Ти като си завършил, колкото старите в бранша ли си знаел? Всеки има нужд аот обучение, най-малкото защото каквото и обучение да имаш в университета, практиката предлага останалите 95% от пълното обучение. Един филолог след завършването си няма как да знае всичко, така че твърдението ти, че не е нормално да го обучаваш, издиша отвсякъде. А тези работодатели, които го твърдят, не са наясно, че не може да очакваш това от един току-що завършил човек. Да си наемат тогава специалисти с опит. Ама те искат повече пари, нали....
В отговор на:
И подчертавам, че не говоря за теоретични познания, а за практически умения. Защото в колко университета у нас филолозите изучават програми за текстообработка и писане по десетопръстната система на компютъра например. Необходими ли са тези умения за работата на един преводач - безспорно. За какво спорим тогава?
Сигурен ли си, че знаеш какво се иска, за да бъде един човек преводач?
Ако тябва да направя класиране на практическите умения, от които има нужда един преводач, това ще бъде към последните места. И ще ти кажа защо.
Десетопръстна система за учи за кратко време, ама език се учи цял живот. Далеч по-важни са практическите умения за запомняне на информация при устен превод, са създаване на система на запомняне и водете на записки при консекутив и т.н. Всъщност, какво изобщо знаеш за превода? За какво спорим тогава? Да не говорим, че има едно нещо, на което му викаме "усет към езика". То не се учи и не всеки, който е псевдо-преводач го има.
Какво ми даваш примери за УНСС? Това е ПУЦ, а не университет.
Аз не мога да разбера как всички завършили това учебно заведение, се имат за най-големите специалисти на света и вече нулите за нищо ги нямат. Но въпреки това, не сядам да изтъквам недостатъците на тяхното образование, най-малкото защото не го познавам в детайли.
И между другото, като говорим за филолози, какъв е този неуместен пример с УНСС? Какво общо има?
В отговор на:
Иначе се получават откровени глупости като тези на сайта инвестор.бг, където до ден днешен цитират минутите от заседанията на Федералния резерв.
А ти откъде знаеш кой превежда сайта на инвестор? Че той може изобщо да не е филолог, зао го метна в нашата група? Заради такива недоразумения, винаги казвам, че "много станахте преводачите". Всеки под път и над път започна да разбира от превод и си мисли така именно защото нищо не разбира.
Единственото нещо, с което съм съгласен е това, че българското образование е по-скоро теоретично, отколкото практическо.
В цялото ти мнение не виждам каква тежест могат да имат примерите ти от Утре Носете СЪответната Сума отнесени към образованието на филолозите?
Аз познавам истински филолози, докато ти май познаваш само тази чаат от тях, които не са се реализирали и на базата на това вадиш индуктивни изводи, които няма начин да бъдат вярни.
|