седмица реанимирам. Пътувах с автобус, а това е страшно мъчително. Рейсът беше натъпкан до последното място и един 24 часов преход до Венеция без сън, без достатъчно почивки, без възможност да си вдигнеш краката, да мръднеш дори, не е най-приятното изживяване. Да не говорим за страстни пушачи като мен - една цигара на четири-пет часа е истински кошмар.

На сутринта пристигнахме във Венеция с подути крака, но с блеснали очи и заредени фотоапарати. Почти веднага се качихме на едно корабче и след 45 мин. пътуване по лагуната пристигнахме в старата част на Венеция.

Невероятен град! Виждал съм много снимки и филми, но реалността въздейства по различен начин и впечатлението и изживяването е потресаващо. Цял ден тичахме като луди от паметник на паметник, от дворец на дворец, от катедрала на катедрала. Вечерта, в 21 ч. се прибрахме в един малък хотел в предградията с подпухнали и изранени крака, потни и вмирисани от 36 часовото турне, утрепани от умора и калейдоскоп от впечатления. След един душ заспахме мъртвешки сън.

Рано на другата сутрин, потеглихме за Милано. Пристигнахме към обяд и веднага се вляхме в многохилядния поток от туристи разглеждащи забележителностите на града. Естествено, на първо място беше Миланската катедрала-четвърта по големина в света, Миланската скала, двореца на властващата династия и естествено бутиковите магазини по главния туристически маршрут. Не са за нашего брата.

По-късно надвечер потеглихме за Кан.Там пристигнахме към 10 ч. вечерта и престоят ни се състоя в една среднощна разходка по крайбрежния булевард. Пред сградата на филмовия фестивал един френски художник ми направи портрет за около час. Спахме в Ница. Там, в хотела откраднаха паспорта, парите и другите документи на екскурзоводката, а на другата сутрин и на собственичката на хотела. Не знам дали беше техен или наш крадец, но накрая съмненията, че е наш човек станаха доста силни.

Посетихме Монако и Монте Карло. Снимахме (естествено) смяната на караула пред двореца на династия Грималди (принц Рение) ,посетихме прочутия океанографски музей с невероятни аквариуми, а съшо така и игралното казино в Монте Карло. Там наистина видях как посрещат свръхбогаташ слизащ от свръхлимузина "Богати"( за първи път на живо в живота ми), как се разстилат червени килими и как цяла сюрия служители на хотел "Империал" (вдясно от казиното) лазят по колене и мигли пред мултимилионера, а може да беше и милиардер, не знам. Бих искал и мен така да ме посрещат и изпращат!

Последната спирка беше Флоренция. Тук, въпреки огромната умора, която се натрупа през този туристически маратон, като че ли впечатленията останаха най-трайни. Може би заради това, че тук останахме цял един дълъг ден, а може би и заради превъзходната екскурзоводка, която ни пое (нашата замина за Милано за да си вади пасаван).

Завръщането продължи повече от 30 часа!!!Ужас!

Впечатленията от минаването на границите. Най-неприятно е минаването на българската граница. Чакането продължава с часове без видима причина. След това слизаш, сваляш багажа и пак го качваш без някой да го провери. Отново чакаш. След време, някой митничар се сеща и маха на шофьора да тръгне.

На второ място са сърбите. И там чакаш, но не толкова.Проверяват те, но не всеки автобус.

Най-проверяващи са словенците. Там и основния и ръчния багаж минава през рентген, но не те бавят ей така. Като те проверят - тръгваш.

Бих искал да ви постна някоя снимка, но за съжаление не знам как става. Ако някой ми обясни...