Връщам темата,защото сега за пръв път влизам в този клуб.
Майло, едва ли от датата на публикацията ти до сега ти е минало, но повярвай ми-времето наистина лекува. Знам, че звучи много изтъркано, но го казвам от собствен опит. Едва ли ще ти олекне ако знаеш, че във всеки един момент по света някой е тъжен , някой е сам, някой плаче(и това е много тъжно) ...Но е добре ако човек може да избърше сълзите и да продължи напред.
Може би има едно хубаво нещо от подобни ситуации-човек разбира дали има приятели и кой точно му е приятел.
Надявам се ти да имаш такива-или поне един, с когото да разговаряш, да псуваш, да се смееш.
Гадно е да си сам, тъжно е да си сам- но може би това е цената, която трябва да платиш за да бойде подходящия човек, подходящятя жена, защото тя ще се появи-знам, рано или късно ще се появи, ако не се е появила вече. И тогава ще си наваксаш. Пожелавам ти го! Пожелевам ти ако си плакал от болка, да плачеш от радост, от щастие!

Това ще бъде-вярвай!

Искам и аз да ти напиша едно стихотворение :

ВИК ЗА ПОМОЩ

Той се спря в ПРОСТРАНСТВОТО.
Огледа се.
Въздъхна.
Продължи без път да върви.
И все му се струваше,
че оттука бе минал преди.
Той търсеше помощ. Извика.
Викът му затихна
без отговор.
Само ЕХОТО злобно
му се присмя.
Той закрачи отново в ПРОСТРАНСТВОТО.
Кой беше ТОЙ?
Човекът, който никога не губи НАДЕЖДА.

Мариела Апостолова

И в заключение за да не ставам досадна-всички искаме това, но дали е възможно!?

"Happynes is beeng maried to your best friend"