Четох те и си мисля,че някога много някога и аз съм изпадала в подобни ситуации. В мигове в които най-много ми е било необходимо приятелско присъствие,точно в тези мигове като,че ли около мен се получава вакум-празнота,по гадна от космическата!Дали съдбата не си играе с нас за да ни накара да ценим още повече миговете на взаимност,като ни причинява болка със самотата?Единственото спасение от самотата,която за мен е равносилна на смърт,са приятелите.Любовта е като най-ценния подарък,който можеш да получиш и да дадеш.Загубата на любов може да те промени,да те направи скептик,да скрие красотата на света от теб.Всъщност аз говоря за себе си!