Далече съм от мисълта да идеализирам хората и манталитета в този район.Те са такива,каквито са-може би и затова преди двадесетина години запраших към София.В ловешко-троянско шанса на човек без гръб и пари е малък.В София те гледат какво можеш и за колко ще го направиш,а там-на кого си човек и дали човека ти е в добри отношения с теб.Това обрича хората на едно пасивно философстване и изчакване-ама не знам на какво.За 20 години в София почти без странична помощ постигнах образование,приятели,среда,жилище, кола,семейство,дете,предмети...абсурдно в малкия град ако си никой.А със селския туризъм има шансове,ама трябва да започнат,а не да чакат.Има стотици празни къщи като дворци,строени не знам изобщо за какво и кого,които трябва да се използват поне за нещо смислено...ама то си зависи от собствениците,от инициативата.Тук за пари не става дума почти...