И аз тъй...
Вървя си кротко по тротоара и насреща една лимузина с бясна скорост изпреварва друга...Викам си, бре!Ами ако малко врътне волана тоз и право в мен...Много важно. С мен и без мен - се тая.
Вървя по главната, народа унил, всеки облякъл каквото може и има, срещам познати - неестествено и нездравословно напълняли, оооо, как си, що си...засмиваме се насреща си...ха! изпопадали ни зъбите, няма парички да ги оправим.
Отивам на пазаря, и мен ме мятат в кантаря, но се обръщам на другата страна, уж че не съм видяла.Ма нищо, бе, нали и тез хора там имат семейства да издържат, то и не е лесно да студува човек по цял ден на сергиите.
Връщайки се пак минавам по главната, ама какво да гледам вече...гледам си в краката и няма как да не видя чудесния килим от изплювани системно дъвки по плочките...красота ти казвам, никой художник не може да издокара таквиз пейзажи...