КАК СЕ ОСВОБОДИ ДОБРИЧ

На 27 януари честваме 128 години от Освобождението на нашия град от османско владичество
…Турските атаки продължават непрекъснато, дори на 4-5 септември неприятелят временно овладява Орлово гнездо, но с умела контратака ген. Столетов принуждава турците да отстъпят. След това на Шипка настъпва затишие, продължило и през зимата, когато много войници гинат в студа, но ген. Радецки винаги донася на главния щаб: “На Шипка всичко е спокойно”.
В същото време войските на Източния отряд водят тежки боеве на един 120 км дълъг фронт от Дунава до Източна Стара планина. Турците се опитват да изтласкат русите на запад – към Свищов, Търново и Елена. През август и септември русите отбиват няколко тежки атаки, насочени предимно към Търново. На 5 декември турците настъпват по пътя, свързващ Котел с Елена. Но турската атака е спряна при Златарица. Поредният опит да излязат от четириъгълника Силистра – Русе – Шумен – Варна турците предприемат на 12 декември при селата Мечка и Тръстеник и отново претърпяват неуспех.
Решаваща роля за победата във войната изиграва падането на Плевен. През юли и август русите, румънците и финландците извършват три неуспешни щурма срещу силната крепост, като дават много жертви. Тогава руското командване решава да постави града под пълна блокада. От Русия е повикан ген. Тотлебен, военен инженер, който успява да прекъсне всички връзки на Осман паша с външния свят. Турците не могат да се снабдят нито с боеприпаси, нито с храни. Гладът и избухналата епидемия сред войската му карат Осман паша да рискува. На 27 срещу 28 ноември турците правят опит да пробият блокадата при р. Вит, но ген. Ганецки начаса им нанася съкрушителен удар. Осман паша е принуден да капитулира и на 10 декември 1877 г. Плевен е превзет. Пленени са около 45 000 турски войници. Дипломатическите кръгове оценяват този руски успех с началото на края на Османската империя.
Пътят към София е открит. На 23 декември градът е освободен, след което ген. Гурко тръгва към Пловдив. Междувременно ген. Карцов преодолява смятания за непреодолим през зимата Троянски проход и освобождава Сопот и Карлово, след което се насочва на юг, за да се срещне с отряда на ген. Гурко. На 27-28 декември в драматична битка при Шипка – Шейново ген. Радецки разгромява 25 000 армия на Вейсел паша, изваждайки от строя последната боеспособна турска войска. На 4 януари 1878 г. ген. Гурко завзема Пловдив, а на следващия ден разгромява войската на Сюлейман паша при Караагач (дн. Брестник), югоизточно от Пловдив. Разбитите турски войски отстъпват в Родопите, преследвани от руските отряди. На 14 януари обединените руски войски достигат Одрин и го превземат.
Настъпателни действия предприема и Долнодунавският отряд, който първоначално, заедно с Източния отряд, има задача да блокира четириъгълника Силистра-Русе-Шумен-Варна. Ген.-лейт. Аполон Ернестович Цимерман освобождава Хаджи-оглу Пазарджик - днешният град Добрич. През нощта на 26-27 януари турско-египетските войски напускат беславно града, подпалвайки двете български църкви, изоставяйки тежко ранени, оръжие, боеприпаси и се изтеглят към Варна.
Руско-турската война върви към своя логичен завършек, още повече че русите имат значителни успехи и на Кавказкия фронт, където завземат укрепените градове Батум, Ерзерум, Карс и Баязид.
Изправена пред пълна катастрофа, османската империя се предава. На 19 януари е сключено Одринското примирие, след което руската военна част се придвижва по долината на р. Марица към Мраморно море, превземайки Люлебургас, Родосто и Чорлу.

Инфо: Dobrich.com по www.bgrod.org