|
Има хем много за разправяне, хем и почти нищо не съм видял от Индия (тази година пак ще ходя, в т.ч. и до южните щати, до по-северни части на Хималаите също, ще видя храмовете Каджурахо, които пропуснах да посетя първия път и т.н.).
Двата пъти, когато ходих до Индия, маршрутът се повтаряше, основната и най-важна за мен и групата част, беше Варанаси и Раникет, едно градче в Хималаите. Това беше така, защото всъщност основната причина за пътуването до Индия беше йога, а не туристически забавления (които не ги подценявам, но не са основното вдъхновение при мен).
Първият път беше по-дълго, туристическата част по-съществена, минахме първоначално през Вриндаван и престояхме за три нощувки в един кришнарски храм, щото екскурзоводката ни беше една кришнарка (която здраво ни оръси с парите, но както и да е). Във Вриндаван посещавахме храмове, ходихме също до Матура, където е роден според легендите Кришна (а във Вриндаван е израснал, затова е и свещен град). Да не пропусна да спомена, че хората във Вриндаван са страхотни, навсякъде дечицата ти се усмихват съвсем истински, приветствайки те с "Харе Кришна". Едно от най-незабравимите преживявания беше пътуване с лодка по Ямуна, ето и снимка от онзи момент:
Снимките не са нещо кой знае какво, някакви запечатани спомени-преживявания, но все пак, ако на някой му се щрака насам-натам, може да види нещо... А тук е и втората част от снимките от първото ми пътуване - . Не са правени от мен.
После същата кришнарка ни заведе в Джайпур, там също посещавахме разни храмове, музеи и т.н. В един ден отидохме и до резервата Ратамбор, в търсене на тигри. В същия резерват се снимат и предавания на Animal Planet. Тигри за около час и половина обикаляне с автомобил не видяхме, само тук там следи. Но си струваше преживяването въпреки всичко.
Посетихме също и Тадж Махал разбира се в един от промеждутъчните дни. Ето една моя снимка пред Тадж Махал:
След това следваше и същинската част - отиването до Варанаси. Основната цел на пътуването, както писах по-горе, беше йога, затова и посещението на този древен и в същото време най-свещен град за Индия, беше кулминацията на пътуването. Бяхме настанени в хотел с много добри условия (климатик, всяка сутрин сменят чаршафите, телевизор с над 200 канала и много добри баня и тоалетна) за много изгодни цени - 8 евро на човек в стая за двама. Още пазя визитките на този хотел. А храната в ресторант в хотела беше страхотна, като в същото време човек можеше да се нахрани спокойно за 2-3 евро, максимум 4 евро. Но дори и не се налагаше да ползвам ресторанта, щото в храма на Шибенду, намиращ се съвсем близо до Ганг (където престоявахме през голяма част от времето), храната беше страхотна и в същото време - безплатна!
Вече споменах храма на Шибенду Лахири, индийския учител по Крия Йога, заради която беше организирано всъщност цялото пътуване. За Крия Йога се е писало много в клуб "Йога", сега предстои посещение на Шибенду в България и лекция на 20-ти юни в София, в зала 4 на НТС на "Раковски" 108 от 18.30 ч. Та да се върна на семейния храм на Шибенду - бях посетил десетки храмове преди това, но точно там усетих най-силно и изявено присъствието на Живота, на Енергията. Този храм не е просто куха, лишена от жизненост постройка, защото там духът на Индия се чувства истински, очистен от всякакви суеверия, сляпо следване на ритуали и глупави религиозни предразсъдъци.
Ето и няколко снимки от там:
- мраморни статуи на предците от рода Лахири, продължили традицията на Крия Йога. В параклисчето на храма, в което могат да се открият също снимки или рисунки на много големи учители от древността до наши дни, в т.ч. и на Буда, Кришна, Исус, Раман Махариши, Джиду Кришнамурти, Йогананда, Шри Юктешвар и т.н.
- мраморна статуя на Бабаджи (легендарен учител по Крия Йога), инстралирана по време на второто ми пътуване до там.
- снимка на част от българската група по време на второто ми пътуване до Индия.
Тук ще пусна и една снимка на река Ганг по изгрев слънце -
Варанаси е наистина страхотен град и наистина свещен. Усетих това въпреки жегата, праха, мръсотиите и миризмите по улиците. Има някаква страшна, дори ужасна жизненост в този град. Което не е случайно, като се има предвид колко големи учители от древността до наши дни са живяли или са минавали от там. Дори Буда е дал първото си учение в Сарнат, едно градче на десетина километра от Варанаси, в което сега има десетки будистски храмове и което посетих по време на второто си пътуване до Индия и Варанаси. Видях едно много интересно изображение на медитиращия Буда в основния будистски храм там, което ще обясня отделно, в отделна тема или постинг.
Следваше пътуване до Раникет, едно градче на около 1800 метра (ако не се лъжа, поправете ме, ако греша) надморска височина в Хималаите. Целта на пътуването до там беше ритритът по Крия Йога с Шибенду Лахири. А мястото не беше избрано случайно. Много близо до Раникет е пещерата, в която Бабаджи е дал посвещение в Крия Йога на Лахири Махасая, прадядото на Шибенду.
Ето една снимка на заснежените хималайски върхове, направени от мен от мястото на ритрита:
Ритритът беше страхотен. Но понеже този постинг е посветен на преживяванията, нека разкажа и за посещението си до пещерата на Бабаджи (всъщност посетил съм я два пъти, по веднъж и през двете години). Енергията в Хималаите е невероятна, както във всяка планина, навсякъде, където човек е по-близо до природата и чувства истински покой. Но в самата пещера умът сякаш спира автоматично от само себе си. Странно как сигурно 150 години след онова знаменито събитие на посвещението на Лахири в Крия Йога, се чувства тази енергия там, на която умът не може да устои и спира автоматично. Не може да се опише.
Ето една моя снимка пред малката пещера там (от второто ми пътуване, до мен е един приятел) -
Понеже споменах няколко пъти и второто пътуване, има снимки и от там и те са доста добри. На този сайт могат да се видят -
Второто пътуване беше малко по-кратко от първото, по същия маршрут, като този път пропуснахме Вриндаван, Джайпур и т.н. Посетих все пак някои нови места, като например Сарнат, за което споменах, както и някои места в Делхи, като например Лотосния храм на бахаите, една много религия, която ми направи силно впечатление с напредничавите си и непривични за никоя друга религия принципи.
Ето снимка пред Лотосния храм -
Накрая да пусна и някоя снимка на българската група от второто пътуване, направена след ритрита в Раникет (тъкмо като си отиваме от там) - - аз съм ухиленият идиот със синята фланелка.
Ето и една снимка, на която се виждам аз, една българка и една много готина индийка (която е омъжена, но това за мен нищо не означава, хехехе), като между мен и нея имаше приятелство (дори може би и флирт, що не - харесахме се взаимно, а след това си писахме и мейли дълго време) - - леле, каква похотлива физиономия съм направил отзад.
Та има много още за разказване, много забавни случки, весели преживявания, незабравими моменти и неописуеми състояния на съзнанието. Не ме бива особено да разказвам, но направих, каквото можах.
|
Опит за описание [re: бeзпътeн]
